— Нещо ново на таблото? — попита Ковингтън.
— Тъкмо бях тръгнал натам, но се съмнявам, Питър. — И да замисляха някои от лошите пакост някъде из Европа, със сигурност бяха гледали телевизионното предаване от банката в Берн и това би трябвало да ги поукроти малко.
— Добре, Динг. Имам малко документация за довършване, така че чао — каза Ковингтън и влезе в сградата.
Чин хвърли остатъка от пурата в сандъчето за пушене и също се прибра.
Чавес продължи разходката си до сградата на щаба, отвърна на поздрава на лостовия пред вратата и влезе. Начинът, по който британците отдаваха чест, наистина беше смешен. Първият, когото видя, беше майор Бенет — седеше зад бюрото си.
— Здрасти, Сам.
— Добро утро, Динг. Кафе? — Офицерът от ВВС посочи каничката.
— Не, благодаря. Да става нещо някъде?
— Не, денят е спокоен. Нищо особено.
Основните източници на Бенет за текущата престъпна активност бяха телепринтерите на различните европейски информационни агенции. Опитът показваше, че агенциите предупреждават онези, които се интересуват от незаконна дейност, по-бързо, отколкото официалните канали, които по правило изпращаха информация по кодиран факс от американските или британски посолства в Европа. Тъй като този входящ източник беше спокоен, Бенет в момента работеше над компютризирания си списък на известни терористи, като прехвърляше снимките и сбитите резюмета на онова, което със сигурност се знаеше за тези хора (по принцип не много) и какво може да се очаква от тях (не много повече).
— Какво е това? Коя е тази? — попита Динг и посочи екрана на компютъра.
— Едно ново изобретение. Получих го от ФБР. Състарява хората на снимките. Тази специално е Петра фон Дортмунд. Имаме само две нейни снимки, и двете отпреди петнадесет години. Хубавото при жените е, че не си пускат бради — засмя се Бенет. — И са твърде суетни, така че не дебелеят като Карлос Чакала. Виж й очичките само.
— Не бих тръгнал да я свалям в бара — изхъмка Чавес.
— И едва ли би успял, Доминго — каза Кларк зад гърба му. — Това нещо е доста впечатляващо, Сам.
— Да, сър. Инсталирах го сутринта. Нунън ми го издейства от щабния отдел за техническо обслужване. Изобретили са го, за да помогнат в идентифицирането на отвлечени жертви години след като са изчезнали. За тази работа е било много полезно. После някой се сетил, че щом действа за симулиране порастването на деца, може да се опита и за възрастни бандити. В началото на тази година е помогнало да издирят един банков обирджия от първата десятка. Та значи — вероятно фройлайн фон Дортмунд сега изглежда така.
— Как се казваше скъпият на сърцето й?
— Ханс Фюрхтнер. — Бенет раздвижи мишката на компютъра и изкара на екрана и неговата снимка. — Божичко, това сигурно му е снимката от ученическата карта. — Той прегледа текста, придружаващ снимката. — Значи, обича да пие бира… така, да му добавим още седем кила. — След секунди снимката се промени. — Мустаци… брада… — Появиха се четири снимки на въпросната личност.
— Тези двамата сигурно си живеят страхотно — отбеляза Чавес, припомняйки си досието, с което разполагаше за двойката. — Стига все още да са заедно. — Това го подсети за нещо и той тръгна да намери доктор Белоу.
— Добро утро, Динг — каза доктор Белоу. — Какво има?
— Току-що гледахме две снимки. На Петра фон Дортмунд и Ханс Фюрхтнер. Имам един въпрос.
— Давай.
— Каква е вероятността хора като тях да останат заедно?
Белоу примигна, облегна се в стола си и каза:
— Въпросът никак не е лош. Тия двамата… Преглеждал съм активните им досиета… Вероятно все още са заедно. Политическата им идеология вероятно е обединяващ фактор, важна предпоставка за тяхната взаимна преданост. Преди всичко това, което ги е събрало, е тяхната система на убеждения, а в психологически смисъл те са се обвързали с това, което са правили съгласно тези убеждения — тоест с терористичната си дейност. Подобна дейност създава силна междуличностна връзка.
— Но повечето от тези хора, както казваш, са социопати — възрази Динг. — А социопатите не…