— Ти да не четеш книгите ми? — попита го Белоу с усмивка. — Случайно да си чувал как понякога двама души, като се оженят, стават едно цяло?
— Да. И?
— И значи в случай като този това е истина. Те наистина са социопати, но идеологията придава на психическото им отклонение етос — и това е важното. Иначе казано, споделянето на идеологията ги превръща в едно цяло и техните социопатични тенденции се сливат. При тези двамата съм склонен да предположа много стабилна връзка. Всъщност не бих се изненадал ако разбера, че и формално са сключили брак — е, не чак църковен — добави той с усмивка.
— Стабилен брак? И деца?
— Възможно е. Абортът в Германия е незаконен — във всеки случай в западната част, доколкото знам. Дали биха решили да си имат деца… това е добър въпрос. Трябва да помисля.
— Трябва да науча повече за тези хора. Как разсъждават, как гледат на света, такива работи.
Белоу стана, отиде до рафта с книги, взе един от собствените си трудове и го подхвърли на Чавес.
— Пробвай с това за начало. Това е част от лекциите ми в академията на ФБР. Мисля, че тъкмо те ме вкараха в сегашния бранш.
— Благодаря, докторе.
С книгата в ръка Чавес се запъти към вратата. Заглавието беше „Разгневеният лик: В мозъка на терориста“. Нямаше да му навреди да разбере тия неща малко по-добре, въпреки че ако питаха него, най-доброто средство да се проникне в мозъка на един терорист бе 10-мили-метров куршум със сплескан връх.
Попов не можеше да им даде телефонен номер, за да му се обадят. Щеше да е изключително непрофесионално. Дори клетъчен телефон с грижливо прикрито притежание щеше да осигури на полицията следа, която можеха да проследят и да му създадат потенциални затруднения. Затова се обаждаше той — през няколко дни.
— Получих парите. Готови ли сте?
— Ханс в момента е на мястото, дооглежда някои неща — отвърна Петра. — Очаквам да сме готови след четиридесет и осем часа. От ваша страна?
— Всичко е в готовност. Ще ви се обадя след два дни — каза той и прекъсна връзката.
Излезе от телефонната кабина на международното летище „Шарл дьо Гол“ и се запъти към стоянката за таксита. Носеше дипломатическо куфарче, натъпкано с пачки от по 100 ДМ. Усети, че очаква с нетърпение предстоящата валутна промяна в Европа. Еквивалентното количество в евро щеше да е много по-лесно за получаване от многобройните европейски валути.
7. Финанси
Необичайно беше за европеец да работи от собствения си дом, но Остерман го правеше. Самият дом беше голям бивш баронски шлос, сиреч „замък“, въпреки че по-подходящото за случая щеше да е „палат“, на тридесет километра от Виена. Ервин Остерман обичаше шлоса, който изцяло подхождаше на положението му сред висшите финансови кръгове. Представляваше обиталище от шест хиляди квадратни метра разгъната площ, разделена на три етажа, сред хиляда хектара земя, повечето от която включваше планински склон, достатъчен, за да му осигури собствени писти за ски. През лятото той позволяваше на местните фермери да пасат там овцете и козите си (също както някогашните крепостни селяни са го правели за дер граф), за да поддържат тревата на определена височина. Е, сега всичко беше много по-демократично, нали? Пък и това донякъде облекчаваше данъците, които лявото правителство в страната беше наложило върху имението, и нещо по-важно — изглеждаше добре.
Личният му превоз беше луксозен мерцедес — всъщност два, както и едно порше за моментите, когато го обхващаха авантюристични пориви и шофираше сам до близкото село, за да пийне и вечеря в тамошния гастхаус. Беше висок мъж, метър и осемдесет и шест, с царствена посивяла коса и стройна, мускулеста фигура, която изглеждаше добре на гърба на някой от арабските му коне — човек не би могъл да живее в подобен дом без коне, разбира се. Или по време на бизнес-конференция в костюм, шит в Италия или на лондонския Савил Роу. В кабинета му на втория етаж — някога просторна библиотека на първоначалния собственик и на осмината му наследници — блестяха екраните на компютри, свързани със световните финансови пазари.
След лека закуска той се качи в кабинета си, където трима служители, две жени и един мъж, винаги бяха готови с кафе, кифлички и информация. Помещението беше просторно и удобно — можеше да побере над двадесет души. Облицованите с орехово дърво стени бяха покрити с рафтове, отрупани с книги, закупени заедно с шлоса — Остерман така и не беше си направил труда да проучи заглавията им. Предпочиташе да чете финансови доклади, а в свободното си време гледаше филми в личния си киносалон в сутерена — някогашната изба. Като цяло, той беше човек, който живее комфортно и уютно във възможно най-комфортната и уютна среда.