След три минути Екип 2 се натовари на два фургона, които потеглиха от летището с полицейски ескорт. Диспечерът на кулата, чийто брат беше полицейски репортер в един местен вестник, забеляза това. Ченгето в кулата също си тръгна, без да каже на диспечерите нищо повече от едно „благодаря“.
След двадесет минути фургоните спряха пред главния вход на замъка и Чавес пристъпи до старшия офицер.
— Здравейте, аз съм майор Чавес. Това е доктор Белоу, а това — старши сержант Прайс — каза той и се изненада, че офицерът му отдаде чест.
— Капитан Вилхелм Алтмарк — представи се мъжът.
— Какво знаем до момента?
— Знаем, че вътре има двама престъпници, може би повече, но броят им е неизвестен. Знаете ли какви са исканията им?
— Самолет до не знам къде си. Това беше последното, което научих. Срокът е до полунощ, така ли?
— Точно. Никакви промени през последния час.
— И как ще стигнат до летището? — попита Динг.
— Хер Остерман има личен хеликоптер и площадка на около двеста метра зад къщата.
— А пилоти?
— Докарахме ги. — Алтмарк посочи двама души наблизо. — Нашите приятели все още не са ни помолили за полета, но това е най-вероятният начин, по който ще поискат да ги превозим.
— Кой е говорил с тях? — попита доктор Белоу.
— Аз.
— Значи трябва да поговорим, капитане.
Чавес се запъти към един от фургоните да се преоблече. За акцията тази нощ — слънцето вече клонеше към залез — носеха маскировъчни зелени комбинезони. Оръжията бяха раздадени, заредени и сложени на предпазител. След десет минути всички вече бяха навън, в края на гората, всеки с бинокъл, и оглеждаха сградата.
— Много прозорци, Дитер — отбеляза Хомър Джонстън.
— Да — съгласи се германският снайперист.
— Къде ни искаш, шефе? — попита Хомър.
— Оттатък, от двете страни, кръстосан огън над хеликоптерната площадка — отвърна Чавес. — Бързо, момчета, и щом заемете позиции, се обаждате по радиото за проверка.
— Ще докладваме, всичко, което видим, хер майор — потвърди Вебер. Двамата снайперисти вдигнаха куфарите с оръжията си и се запътиха към позициите си.
— Имаме ли разположението на къщата? — обърна се Чавес към Алтмарк.
— Разположение? — попита учудено австрийският полицай.
— Диаграма, карта, чертежи — поясни Динг. — План.
— Да, да, разбира се. — Алтмарк ги отведе до колата си и разпъна един чертеж върху капака. — Това е. Четиридесет и шест стаи, без да се броят мазетата.
— Господи! — възкликна Чавес. — Повече от едно мазе?
— Три. Две под западното крило — винарска изба и склад. Мазето под източното крило не се използва. Вратите към него може би са зазидани. В централната част мазе няма. Този шлос е строен в края на XVIII век. Външните стени, както и някои от вътрешните, са каменни.
— Боже мой, та това си е истински шибан замък — отбеляза Динг.
— Точно това означава думата шлос, хер майор — уведоми го Алтмарк.
— Докторе?
Белоу се приближи.
— Според това, което ми каза капитан Алтмарк, до този момент те се държат доста делово. Никакви истерични заплахи. Дали са срок до полунощ за придвижване до летището, иначе щели да започнат да убиват заложници. Говорят немски с германски акцент, нали така, капитане?
Алтмарк кимна.
— Да, те са германци, не са австрийци. Разполагаме само с едно име — хер Волфганг. Това по принцип е малко име, но не ни е известен терорист с такова име или псевдоним. Освен това той каза, че е от фракция „Червени работници“, но изобщо не сме чували за подобна организация.
В ДЪГА също не бяха чували.
— Значи не знаем много, така ли? — обърна се Чавес към Белоу.
— Почти нищо, Динг — каза психиатърът. — Какво обаче може да означава това? Означава, че са замислили този път да оцелеят. Означава, че са майстори в тази игра. Ако заплашат да направят нещо, ще го направят. Все още не са убили никого и това също подсказва, че са умни. До този момент нямат никакви други изисквания. Но ще се появят, вероятно скоро…
— Откъде знаете? — попита Алтман. Липсата на нови изисквания до този момент беше изненадала и него.
— Когато започне да се стъмва, пак ще разговарят с нас. Забелязвате ли, че не са включили осветлението в сградата?
— Да. И какво означава това според вас?
— Означава, че мислят, че тъмнината е техен съюзник, а това пък означава, че ще се опитат да се възползват от нея. Освен това срокът е до полунощ. Когато се стъмни, ще сме по-близо до него.
— Довечера луната ще е пълна — отбеляза Прайс. — И няма много облаци.
— Мдаа — въздъхна с известно неудоволствие Динг и вдигна очи към небето. — Капитане, имате ли някакви прожектори?