— Озо — каза Чавес, — иди при Дитер и заеми позиция близо до него.
— Слушам. — Първи сержант Вега преметна своята М-60 през рамо и изчезна сред дърветата.
На Луи Лоасел и Джордж Томлинсън се падаше най-трудната част. Те бяха облекли нощните си зелени дрехи. Платът на комбинезоните им приличаше на надраскана хартия: светлозелен фон с кръстосващи се по него по-тъмнозелени черти. Някои от петната бяха запълнени със същото по-тъмнозелено и се застъпваха в неправилни шарки. Идеята датираше от Втората световна война, от нощните изтребители на Луфтвафе, чиито конструктори бяха решили, че макар нощта да е тъмна, боядисаният в черно изтребител ще се забележи по-лесно, защото е по-черен от самата нощ. Бяха използвали тези комбинезони по време на упражненията, но сега щеше да се види дали вършат работа и при реални условия. Ослепителните светлини щяха да помогнат: бяха насочени към и малко над замъка, като замисълът беше да образуват изкуствен кладенец от мрак, в който зелените костюми щяха да изчезнат. Бяха го тренирали в Херефорд достатъчно дълго, но никога при изложен на риск човешки живот. Давайки си сметка за този факт, Томлинсън и Лоасел се придвижиха на позиция от различни посоки, придържайки се през цялото време в триъгълната сянка. Докато го направят, минаха двадесет минути.
— Е, Алтмарк? — каза Ханс Фюрхтнер в 11:45. — Уредено ли е всичко, или трябва да убием един заложник след няколко минути?
— Моля, не правете това, хер Волфганг. Екипажът на хеликоптера вече пристига и уточняваме с аеролинията реда за осигуряването на самолет и готовността му за полета. Да се уредят тези неща е по-трудно, отколкото си представяте.
— След петнадесет минути ще разберем колко е трудно, хер Алтмарк. — И връзката отново беше прекъсната.
Белоу нямаше нужда от преводач. Тонът беше достатъчно ясен.
— Той ще го направи — каза психиатърът на Алтмарк и Чавес. — Не се шегуват с крайния срок.
— Изкарвайте пилотите — веднага се разпореди Динг. След три минути обозначена полицейска кола подходи към хеликоптера. От нея слязоха двама мъже, качиха се в хеликоптера и колата се отдръпна. Две минути след това витлото се завъртя и Чавес включи командния си микрофон.
— Екип, тук Водач. Пълна готовност. Повтарям, пълна готовност.
— Великолепно — каза Фюрхтнер. Трудно можеше да види въртящата се перка, но мигащите светлини казваха всичко. — Е, да започваме. Хер Остерман, станете.
Петра Дортмунд заслиза по стълбището пред важните заложници. Намръщи се, зачудена дали трябва да изпитва разочарование, че не са убили Денглер, за да покажат решителността си. Нищо — моментът щеше да дойде по-късно, когато започнеха сериозните преговори на борда на самолета… а може би Денглер знаеше всичко, което знаеше Остерман? Ако беше така, убийството му щеше да се окаже тактическа грешка. Тя включи радиото си, привика останалите си хора и те започнаха да се събират във вестибюла заедно с шестимата заложници от кухнята, докато тя слизаше по главното стълбище. Не, реши тя при вратата, по-добре щеше да е да убият заложник от женски пол. Това щеше да има по-добър психологически ефект върху полицейските сили отвън, още повече ако убийството се извършеше от друга жена…
— Готови ли сте? — попита Петра и огледа групата си. — Всичко ще стане според плана ни.
Идеологически тези хора бяха пълно разочарование, въпреки че бяха отрасли и образовани в истинска социалистическа държава — трима от четиримата дори имаха военна подготовка, което включваше идеологическо възпитание. Но си знаеха работата и до този момент си изпълняваха задълженията добре. Засега повече не й трябваше.
Една от готвачките вървеше едва-едва и това дразнеше свинята с четинестата глава, забеляза Розентал, когато се спря до главната маса за приготвянето на храната. Те го отвеждаха, разбираше той, отвеждаха го да умре, и също като в своя кошмар, той не правеше нищо! Осъзнаването го порази така внезапно, че болезнена вълна премина през него, като при главоболие. Тялото му се сгърчи наляво и той видя масата… и малкия нож за белене върху нея. Терористът в момента викаше на Мария, готвачката. И Розентал изведнъж взе решението си, сграбчи ножа и го пъхна в десния си ръкав. Може би съдбата щеше да му даде шанс. Ако това станеше, закле се Клаус Розентал, този път той щеше да се възползва от шанса си.
— Екип 2, тук Водач — каза Чавес по радиовръзките. — Скоро ще започнат да излизат. Всички да потвърдят. — Чу първо двете обаждания на Лоасел и Томлинсън, после и другите.