— Държи в едната си ръка граната, прилича на осколочна — обади се и Хомър Джонстън. — В лявата ръка, повтарям, лявата.
— Потвърждавам — включи се Вебер. — Виждам ръчната граната. Щифтът е вътре, повтарям, щифтът е вътре.
— Страхотно! — изръмжа Еди Прайс по радиото. — Тук е Прайс. Само една граната ли е?
— Аз виждам само една — отвърна Джонстън. — И никакви издутини по джобовете й, Еди. Пистолет в дясната ръка, граната в лявата.
— Потвърждавам — каза Вебер.
— Тя е деснячка — уведоми ги Белоу по радиовръзката, след като прегледа известните данни за Петра Дортмунд.
— Обект Дортмунд е деснячка.
„Което обяснява защо пистолетът е в дясната, а гранатата — в лявата ръка“ — каза си Прайс. Това също така означаваше, че ако тя реши да хвърли гранатата, ще й се наложи да смени ръцете. „Поне малко добри новини“ — помисли си той. Вече я виждаше как крачи равномерно към хеликоптера.
— Появи се мъжки обект… Фюрхтнер — каза Джонстън по радиото. — С него е Големия… също и Брюни, струва ми се.
— Потвърждавам — заяви Вебер, взирайки се през десетократно увеличаващия мерник. — Обект Фюрхтнер, Големия и Брюни са във видимост. Фюрхтнер, изглежда, е въоръжен само с пистолет. Сега слиза по стъпалата. Друг обект на вратата, въоръжен с автомат, двама заложници с него.
— Хитри са — отбеляза Чавес. — Излизат на групи. Нашето момче тръгна да излиза, когато скъпата му стигна по средата… да видим дали и другите ще го направят…
— „Окей — помисли си Динг. — Четирима, може би петима, подхождат на групи по открития терен. Умни са, копелетата му с копелета, но не достатъчно умни… дано.“
Когато първата група наближи хеликоптера, Прайс слезе и отвори двете странични врати за пътниците. Вече беше напъхал пистолета си в джоба за картата на лявата врата — до мястото на помощник-пилота. Погледна пилота и каза:
— Просто се дръж нормално. Положението е под контрол.
— Щом казваш, англичанино — отвърна пилотът. Гласът му беше прегракнал.
— Няма да излиташ при никакви обстоятелства, разбра ли? — Това вече го бяха уточнили, но повтарянето на указанията беше необходимо условие за оцеляване в ситуация като тази.
— Да. Ако ме принудят, крещя, че има повреда.
„Адски мило от твоя страна“ — помисли си Прайс. Беше облечен в синя риза със закачени крилца над джоба на гърдите и табелка с името му — в случая „Тони“. Миниатюрна безжична слушалка му осигуряваше радиовръзката с останалите членове на екипа заедно с микрофонния чип, скрит в яката.
— На шейсет метра са. Не е особено привлекателна, нали? — попита той колегите си.
— Оправи си косата, ако ме чуваш — каза му Чавес от позицията си и миг след това забеляза как лявата ръка на Прайс се вдигна нервно да отметне косата над очите му. — Окей, Еди. Спокойно.
— Въоръжен обект на вратата, с трима заложници — докладва Вебер. — Не, не, двама въоръжени обекти с трима заложници. С този, последния, е Блонди. Старец и жена на средна възраст, и двамата облечени като прислужници.
— Най-малко още един — изпъшка Динг. Оставаше да излязат поне още трима заложници. — Хеликоптерът не може да ги побере… — Какво ли се канеха да правят с излишните? Да ги убият?
— Виждам още двама въоръжени обекти и трима заложници — докладва Джонстън.
— Това са всички заложници — каза Нунън. — Значи всичко шест обекта.
— Видях — каза Чавес, стиснал бинокъла си. — До снайперистите: обект Дортмунд на мушка.
— Обектът на мушка — пръв докладва Вебер. Джонстън се помръдна да се прицели… и замръзна.
Човешкото око е особено чувствително спрямо движения нощем. Когато Джонстън помръдна, на Петра Дортмунд й се стори, че като че ли е забелязала нещо и това я накара да закове на място, въпреки че не знаеше какво точно я е спряло. Тя се взря право към Джонстън, но маскировъчният му костюм го правеше да изглежда на някаква купчина — трева, листа или пръст, не можеше да се разбере в полумрака зеленикава светлина, отразяваща се от близките борове. Въпреки това тя продължаваше да се взира в тъмната купчина, без да е видимо разтревожена. Джонстън виждаше червените лампи на хеликоптера и тънкото кръстче на мрежата, центрирано точно над очите на Петра Дортмунд. Пръстът му беше на спусъка, докосваше го съвсем леко. Ако тя вдигнеше пистолета…
Но тя не го направи, а закрачи към хеликоптера, за огромно облекчение на Джонстън, без да знае, че две снайперски пушки следят всеки сантиметър от движението на главата й. Следващият важен момент настъпи, когато групата стигна до хеликоптера. Ако Петра го заобиколеше от дясната страна, Джонстън щеше да я изгуби, оставяйки я единствено в ръцете на Вебер. Ако тръгнеше наляво, тогава пък Дитер щеше да я изгуби, оставяйки я само на мерника на Джонстън. Тя изглежда… да. тръгна към лявата страна.