— Снайпер Две-две, изгубих целта — веднага докладва Вебер.
— На цел, Снайпер Две-едно на цел — обади се Джонстън и се примоли наум: „Малкия да влезе пръв, милич-ка!“
Петра Дортмунд направи точно това — избута Денглер пред себе си в лявата врата. Вероятно смяташе самата тя да седне в средата, така че да е по-малко уязвима от изстрел отвън. „Теоретично е добре — помисли си Хомър Джонстън, — но в случая съвсем неуместно. Лош късмет, кучко.“
Герхард Денглер се пъхна в хеликоптера под дулото на прицеления в главата му пистолет. Заповядваше си наум да запази спокойствие и смелост, както се полага на мъже в подобни ситуации. После погледна напред и почувства прилив на надежда. Познаваше първия пилот, но помощникът му беше друг! Който и да беше обаче, той шареше по ключовете на пулта като най-обикновен пилот — но не беше същият, въпреки че формата на главата му и цветът на косата до голяма степен си схождаха. Очите им се срещнаха и Денглер отклони поглед, уплашен да не издаде нещо.
„Браво, приятел“ — помисли си Еди Прайс. Пистолетът му беше в джоба за карти в лявата врата, добре прикрит, но на удобно място. Щеше да го извади, да се обърне и да стреля, ако се стигнеше дотам. Скрит в лявото му ухо, радиоприемникът, който приличаше на слухов апарат, ако някой го забележеше, го държеше в течение на нещата, въпреки че му беше малко трудно да го чува при бръмченето на витлото.
— Снайперисти, държите ли целите? — попита Чавес.
— Снайпер Две-едно, потвърждавам, целта на прицел.
— Снайпер Две-две, не държа целта. Предлагам прехвърляне на обект Фюрхтнер.
— Окей, Снайпер Две-две, мини на Фюрхтнер. Снайпер Две-едно, Дортмунд е изцяло твоя.
— Прието, Водач — потвърди Джонстън. — Снайпер Две-едно държи обект Дортмунд на прицел.
Сержантът отново измери обхвата с лазера. Сто четиридесет и четири метра. При това разстояние куршумът му щеше да се сниши на два сантиметра, а настройката на мерника на двеста и петдесет метра беше малко висока, така че той измести центъра на кръстчето малко под лявото око на мишената. Останалото щеше да свърши физиката. Нямаше да позволят хеликоптерът да излети, но по-непосредствената им грижа беше да не позволят на обектите да затворят лявата врата. Грижливо подбраният му 7-милиметров куршум щеше да проникне през поликарбонатния прозорец, но това щеше да отклони траекторията му непредсказуемо и освен че вероятно нямаше да улучи целта, можеше да убие или да нарани някой от заложниците. А това не биваше да става.
Чавес командваше акцията, вместо да я води — нещо, което не му харесваше много. Беше по-лесно да си на предната линия с оръжие в ръце, отколкото да стоиш отзад и да казваш на хората си какво да правят. Но нямаше друг избор.
Розентал видя снайперистите. Това трябваше да се очаква, въпреки че на никого не му беше хрумнало — все пак той беше главният градинар и познаваше моравата като петте си пръста. Странните купчини вляво и вдясно от хеликоптера не трябваше да са там. Беше гледал телевизионни репортажи и филми и знаеше, че това е терористичен инцидент и полицията трябва да реагира по някакъв начин. Наоколо трябваше да има въоръжени хора, а сега в моравата имаше две неща, които тази сутрин ги нямаше. Очите му се плъзнаха към позицията на Вебер и се приковаха в нея. Там се криеше спасението му от смъртта. Но не можеше да прецени как и този факт накара стомаха му да се стегне в твърда, ледена топка.
— Излизат — обяви Джордж Томлинсън, когато забеляза два крака да прекрачват прага на къщата… женски крака, последвани от мъжки, после още една жена… — Един обект и двама заложници. Трябва да излязат още двама заложници…
Фюрхтнер почти беше стигнал дясната страна на хеликоптера, но изведнъж спря и реши да мине от другата страна.
— Екип, в готовност — заповяда Чавес, стараейки се да държи под контрол едновременно четирите групи на поляната. Веднага щом последният излезеше…
— Качвай се! — изръмжа Фюрхтнер и бутна Брюни към хеликоптера.
— Снайпер Две-две не вижда обекта — докладва Вебер високо и малко изнервено.
— Прехвърли прицел на следващата група — заповяда Чавес.
— Изпълнено — каза Вебер. — Засякох водещия обект, трета група.
— Снайпер Две-едно, докладвай!
— Снайпер Две-едно плътно на обект Петра Дортмунд — веднага отвърна Хомър Джонстън.