Развълнувани от неочаквания развой на събитията, регистраторът и сержант Хун гледаха въпросително към съдията.
— Как е възможно? — удиви се магистратът. — Двата трупа не са премествани през целия ден. Защо Кун не е забелязал по-рано, че човекът е друг? Сега в последния момент си променя мнението, от което се вижда, че се опитва да ни измами — и строго заповяда на Кун да каже цялата истина.
Треперещ от главата до петите, Кун удари няколко пъти чело о пода и застена:
— Когато надзорникът Бан се опитваше да ме забърка в тази история, подхвърляйки двата трупа пред прага на странноприемницата ми, бях толкова разтревожен, че веднага се втурнах към града да обясня как стоят нещата. Нима бих могъл внимателно да разгледам жертвите! Освен това вторият труп беше почти скрит под тялото на Лю и за миг не се усъмних, че е на Шао. Откъде да предположа, че не е той? Невинен съм и предоставям живота си в ръцете на негово превъзходителство.
Съдията си припомни, че когато снощи видя труповете, наистина единият почти покриваше другия, и си каза, че вероятно грешката на Кун е съвсем неволна. Но това съвсем не опростяваше случая. Нареди да доведат надзорника. Бан се появи веднага, придружен от Ма Жун и Цяо Тай.
— Ти не само разместваш трупове — кресна съдията, — но и клеветиш невинни хора! Настояваше, че Кун бил убил тези двама мъже, и вчера си пренесъл телата им тук. Така че си имал достатъчно време добре да ги разгледаш. Опиши ги бързо!
Надзорникът Бан, който вече беше в течение на грешката при разпознаването на жертвите, сега се опасяваше, че съдията ще го обвини и в убийство. Побърза да каже цялата истина.
— Казах, че Кун е убиецът, само защото жертвите бяха прекарали нощта в странноприемницата му и понеже убийството е било извършено недалеч от нея. Единият беше млад мъж, а другият — доста по-възрастен, с бакенбарди. Но Кун Уандъ беше много ядосан, че съм пренесъл труповете пред дома му, и веднага изтича в града, а аз така и не успях да го попитам дали познава двамата убити. Дали има някаква грешка в установяването на самоличността им, не мога да кажа, понеже не съм виждал търговците при пристигането им в странноприемницата на Кун.
Съдията Ди заповяда да ударят още сто пръчки на Бан за клевета и опит да набеди невинен гражданин. После нареди да доведат другите трима гости на странноприемницата. Всички потвърдиха, че и двамата търговци били млади хора и че по-възрастният от двамата убити не е бил в странноприемницата. Не можаха да кажат нищо за покойния и нямаха представа, как е умрял.
— Сега вече зная къде е виновникът — обяви съдията Ди и нареди на регистратора да огледа трупа на непознатия.
— Тяло на неизвестен човек от мъжки пол — започна регистраторът. — Три пръста широка синина от удар на лявата ръка, на кръста нараняване от ритник, три на пет пръста. Под ребрата рана от нож, пръст и половина широка, дълга пет пръста и половина и дълбока два пръста и четвърт. Още една рана от нож на гърба с дължина два пръста и три четвърти.
Всички тези данни бяха записани прилежно от помощника на регистратора. След като приключиха формалностите, съдията Ди обяви:
— Този човек вероятно е родом от този окръг и затова трупът ще остане тук във временен ковчег. Може би наблизо живеят негови роднини и приятели. Сега ще подпечатам призовка до всички, които познават жертвата, да се явят пред съда. Веднага щом виновникът бъде хванат, ще започне процес. Кун Уандъ се освобождава под гаранция, но трябва да се яви като свидетел при откриването на процеса. Дотогава надзорникът Бан остава под арест.
След като даде разпорежданията си, съдията Ди се качи в носилката си и придружен от служителите на съдилището, напусна село Шестата миля и се отправи към града. С пристигането си веднага отиде в храма на божеството, закрилник на града, и запали благовония. После се върна в съдилището и се разположи зад високата маса. Събра целия персонал и след като се убеди, че всички са налице, се оттегли в личния си кабинет зад заседателната зала.
Взе четката и написа спешно съобщение до властите на провинция Цзянсу, с което им предоставяше подробно описание на жертвата на име Лю и ги молеше да открият семейството, за да го уведомят за случая. После състави циркулярно писмо до съдиите в съседните окръзи с молба да проведат разследване за личността на човек, отговарящ на описанието на Шао, изчезналия търговец. Предаде черновите на писарите, за да ги препишат, и повика Цяо Тай и Ма Жун.