— Хайде, хайде — рече момчето от банята, — не бива да се вярва на всички глупости. Истината е, че вдовицата му, макар че е доста засукана женичка, не си подава носа от къщи и вярно пази паметта на съпруга си. Ще понася ли иначе всичко това? А в гробището Гаодзяуа има доста гробове. Откъде знаете, че призраците имат нещо общо тъкмо с гроба на младия Би?
— Казах го просто така — отвърна другият мъж. — В този свят ние само преминаваме като облаци по небето. Днес сме тук, утре може да ни няма. А след смъртта на Би Сюн момиченцето му онемя. Много тъжна история!
При тези думи той стана, облече се и си тръгна. Сержант Хун реши, че младежът знае доста повече за историята около смъртта на Би, и се обърна към момчето:
— Кой е този? Стори ми се приятен и честен.
— Има дюкянче на пазара — отвърна момчето. — И Би Сюн имаше, за вълна и памук, точно до него. Името му е Уан, но всички го помнят от дете и затова му викат Малкия Уан. Простодушно момче е, казва си всичко, което му мине през ума, но никому зло не мисли.
Сержант Хун промърмори няколко общи приказки и излезе от банята, след като възнагради с щедър бакшиш момчето. Насочи се към дома на госпожа Би, като по пътя си мислеше, че историята започва да се поизяснява, но нямаше никакви доказателства и се чудеше откъде съдията ще подхване разследването.
Повъртя се около половин час на уличката, където живееше госпожа Би, но не видя нищо подозрително. Всичко беше спокойно. Върна се в странноприемницата и разказа подробно всичко, което беше научил в банята.
— Най-доброто, което можем да направим, е да отидем утре на гробището Гаодзяуа.
На другия ден сутринта съдията и сержант Хун станаха рано, закусиха и след като дадоха няколко гроша на прислужника, напуснаха странноприемницата. Магистратът още носеше лекарското сандъче на рамо.
Попитаха един старец за пътя и поеха с бърза крачка. Не след дълго стигнаха поле, обрасло с висока трева. Навред се виждаха кости и надгробни могили. Сержант Хун огледа с посърнал поглед мястото:
— Как ще открием гроба на Би Сюн сред множеството други, господарю?
— Аз, магистратът на Джанпин, специално дойдох тук, за да отмъстя за убийството на Би Сюн. Живите и мъртвите обитават различни светове, но аз вярвам, че след като намеренията ми са праведни и достойни, починалият ще се яви пред нас. Ако Би Сюн е умрял от естествена смърт, разбира се, няма да открием гроба му. Но ако е бил убит коварно, душата му сигурно още се скита около тялото и ще ни намери по някакъв друг начин.
И изправен сред гробовете, съдията Ди се съсредоточи в безмълвна страстна молитва.
Беше точно по обед, но изведнъж притъмня и над гробището се завихри яростна вихрушка, увличайки пясък и камъчета. Неясно се очерта някаква тъмна фигура и се залюля във въздуха пред тях. При това свръхестествено видение Хун побеля като платно, косата му се изправи и той се потули зад гърба на съдията. Съвършено неподвижен, магистратът изрече тържествено:
— Аз, съдията Ди, зная, че ви е сполетяла страшна беда, но не мога да я възмездя, ако не знам къде се намира гробът ви. Затова ви моля, покажете ни пътя до него.
Нов порив на вятъра понесе фигурата сред гробовете. Съдията Ди и сержант Хун я последваха, докато най-сетне тя се закова в един затънтен кът встрани от гробището, постоя малко и внезапно изчезна. В същия миг вятърът спря и всичко стана както преди.
Съдията и Хун внимателно огледаха могилката, която им се стори скорошна.
— Духът на покойника ни доведе дотук — каза съдията. — Иди да повикаш гробаря или някой друг, за да сме сигурни, че някой зъл дух не се е подиграл с нас и че именно това е гробът на Би Сюн. Чакам те.
Хун, който още не беше дошъл на себе си, тръгна видимо притеснен. След около половин час се върна с един сивобрад старец, който веднага се обърна към съдията:
— Ей, ама и вие, продавачо на илачи, май не сте много умен. Не сте намерили на кого да пробутате прахчетата си на пазара, и сега се опитвате да ги продадете в изоставеното гробище, така ли? Работех си аз нивицата, а този, вашият човек идва и вика, че сте имали нещо да ме питате. Е, за какво става дума?
Преоблечен като лекар, съдията Ди разпитва стария гробар до гроба на Би Сюн
Глава VI
Един старец изрича непочтителни слова; съдията Ди започва официално разследване
— Дръжте се учтиво! Може и да съм обикновен неизвестен пътуващ лекар, но не съм глупак. Дошъл съм с определена цел. Според мен това гробище е на изключително благоприятно място. Ако човек е заровен тук, десет години след смъртта му децата и внуците му ще постигнат небивало охолство.1 Затова искам да ви попитам дали познавате собственика на тази земя и дали няма да е склонен да я продаде.
1
От дълбока древност китайците вярват, че вселената се гради върху постоянното взаимодействие на две първични сили, едната отрицателна, другата положителна. Смята се, че местата, на които тези две сили се съчетават хармонично, са благоприятни за заселване, а когато на такова място се погребе мъртвец, душата му блаженства в отвъдното. В страна като Китай, където синовната почит и култът към предците играят толкова важна роля, последното обстоятелство е от особено значение. Освен това, ако мъртъвците са погребани на благоприятно място, могат да използват влиянието си в отвъдното, за да помагат на потомците си. С тези въпроси се е занимавала специална наука, геомансията, на която са посветени смайващ брой специализирани трудове. При поругаването на гроб деликатното равновесие между двете сили се нарушава и покоят на мъртвеца е застрашен. Затова в древния китайски наказателен кодекс поругаването на гроб е обявено за отвратително злодеяние, наказвано със смърт. Магистратите с изключителна неохота са прибягвали до ексхумация. Ако се окажело, че е била излишна, чиновникът, дал заповед за извършването й, обикновено е бил свалян от длъжност, а нерядко е получавал и по-сериозно наказание. Читателят трябва да има наум тези подробности, за да разбере по-нататъшния развой на събитията — Бел.авт.