Когато чу, че я обвиняват в убийството на Би Сюн, госпожа Джоу усети, че сърцето й замира, но пак успя да овладее вълнението си и заяви спокойно:
— Негово превъзходителство е баща на всички нас, дребните хора. Миналия път ви обидих, без да искам. Може ли заради едно дребно провинение да ме обвинявате в толкова страшно престъпление? Та това се наказва със смърт. Не би трябвало да подхващате с лека ръка толкова сериозни въпроси.
Съдията Ди си даваше сметка, че госпожа Джоу разчита на красотата си и се опитва да го постави в неудобно положение с намеци, че я е посетил със задни мисли и се мъчи да й отмъсти, понеже е бил отблъснат.
— Наясно съм, че умът ви е остър — каза той, — но вашият отровен език няма да ви помогне. И сега ще ви дам доказателство за това, а после ще видим дали няма да признаете. Вашият покоен съпруг ясно ми даде да разбера, че сте го убили, и освен това от страх дъщеря ви да не издаде истината сте й дали да пие някакво лекарство, от което е загубила говора си. Видях я вчера със собствените си очи. Все още ли се осмелявате да отричате престъплението си? Ако не признаете веднага, ще ви разпитвам с изтезания.
Но госпожа Джоу не се поддаваше на сплашване.
— Как да призная нещо, което не съм извършила? — отвърна тя. — Можете да ме изтезавате, докато смъртта ме освободи, но няма да ме накарате да призная нещо ненаправено!
— Вие се осмелявате да ми противоречите пред трибунала! Добре, залагам тази черна магистратска шапка и ще рискувам да мина за жесток съдия. Ще видим дали ще признаете след изтезанието. Най-напред четирийсет удара с камшик!
Стражниците разкъсаха роклята й, разголиха гърба й и й нанесоха заповяданите четирийсет удара.
Глава VIII
Обвинена в убийство, госпожа Джоу произнася изкусна реч; глупостта на свекърва й предизвиква всеобщо съчувствие
Вместо да направи самопризнание, след наказанието госпожа Джоу произнесе следното:
— Негово превъзходителство е общият баща на всички ни в този окръг. Как можете да причинявате зло на честните хора без никакво доказателство? Това ли е вашето разбиране за действията и поведението на един магистрат? Ако си въобразявате, че изтезанията ще ме накарат да призная, грешите! Твърдите, че съм убила съпруга си, без друго доказателство освен свидетелството на един призрак. Как ще го докажете? Можете ли да ми представите обвинение, написано от този дух? Не забравяйте, че не сте всесилен, макар и магистрат на окръга. Ако поради някакво лично огорчение продължавате да петните името ми и да ме изтезавате, нали казват, че вратите на висшестоящите са отворени за преследваните и потиснатите. И дори вашите началници да откажат да предприемат мерки срещу вас, аз ще представя моя случай пред съдиите в ада, когато след изтезанията ви се озова там. И не забравяйте, че когато един магистрат погрешно е обвинил невинен човек, законът предвижда обвинителят да изтърпи наказанието, което е изтърпял обвиненият. Аз, беззащитната вдовица, ще направя всичко, което е по силите ми, тази черна шапка да ви бъде отнета.
Съдията нареди на стражниците да стегнат ръцете й в менгеме. Но колкото по-силно затягаха те винтовете, толкова по-високо госпожа Джоу крещеше, че е невинна.
— Зная, че сте сърцата жена — рече съдията, — но кожата и плътта ви не са от бронз. Ако трябва, изпитанието ще продължи целия ден.
И той нареди на стражниците да продължат да затягат винтовете. Нестихващите протести на подложената на мъчение госпожа Джоу накараха стражниците да се усъмнят в нейната виновност. По таен знак помежду си те си дадоха вид, че затягат винтовете, и все така крещяха на госпожа Джоу да си признае, докато в същото време отпускаха по малко хватката на дървеното менгеме. Началникът им пък направи знак на застаналия до подиума сержант Хун да се отмести извън полезрението на съдията, пристъпи и му каза:
— Какви точно улики открихте, сержанте, когато вчера започнахте разследването с господаря? Съдията ни нареди да затягаме винтовете, но ако тя умре, а после се докаже, че е невинна, на негово превъзходителство това ще струва поста и името, а на нас живота. Тази история с призрака на мъжа й, който я е обвинил, е просто измислица, за да я накарате да признае, но не се получи. Струва ми се, сержанте, че на нашия съдия, толкова прозорлив обикновено, днес като че ли не му върви. Ако наистина има неоспоримо доказателство, че тя е убила мъжа си, защо не нареди веднага да изровят тялото и ако пред очевидното за всички тя продължи да настоява, че е невинна, тогава да я подложи на мъчения. Сержанте, моля ви използвайте влиянието си, за да накарате съдията да прекрати изтезанието, поне за днес. Утре ще видим.