Хун си помисли, че доводите на началника на стражата не са лишени от смисъл. И наистина, фактите бяха отпреди една година, а не бе постъпила никаква жалба, нямаше и помен от недвусмислено доказателство. Недопустимо бе в съдилището да се приемат показанията на призрак. Сержантът се качи на подиума и тихичко прошепна на съдията, че може би е по-добре за днес да се прекрати изтезанието.
— Това, което открих, ми е достатъчно, за да потвърдя достоверността на обвинението — троснато отвърна съдията. — Нима мога да намеря оправдание пред самия себе си, ако оставя това убийство ненаказано? Щом хората се страхуват да продължават мъченията, ще наредя утре да се изрови трупът. И ако тялото не ни представи задоволително доказателство за извършено убийство, с готовност ще приема наказанието, отредено за тази жена. Нямам намерение да оставя делото по средата. Продължавате да твърдите, че сте невинна — обърна се той към госпожа Джоу. — Но знайте, че на следващия разпит ще бъдете изправена пред доказателство, което не ще можете да отречете.
След това нареди на стражниците да махнат менгеметата и да я отведат в тъмницата. После заповяда на дежурния стражник да отиде в Хуанхуа и да доведе госпожа Би в съдилището. Най-сетне се разпореди един стражник да отиде в гробището на Гаодзяуа и да извърши всички необходими приготовления за утрешната ексхумация.
Разпитът на госпожа Джоу. Надписът отляво гласи: „Почитание и тишина“
След закриването на заседанието стражниците и пазачите оживено заобсъждаха делото. Гризяха ги съмнения и се страхуваха да не би съдията да загуби поста си.
„Не е шега работа — мислеше си всеки. — Много неща са съмнителни, но нашият съдия се излага на огромен риск. Ако при огледа на трупа не се открият никакви следи от насилствена смърт, той е загубен.“
Стражникът, пратен да доведе госпожа Би, стигна в селото чак привечер. Последните новини от съдилището вече го бяха изпреварили и на ъгъла на уличката група съседи и зяпачи оживено обсъждаха вината на госпожа Джоу. Тълпата бе запречила улицата и стражникът се развика:
— Разпръсвайте се, аз изпълнявам официална заповед! Разпръсвайте се, няма нищо за гледане! Ако наистина искате да видите нещо, елате утре в Гаодзяуа.
И той затропа по вратата на госпожа Би, която му отвори с обляно в сълзи лице.
— Такава беда да ни пратят небесата! — проплака тя. — Вчера той каза, че е лекар, а и приличаше на такъв. Снаха ми му се сопна по-грубичко, но това не е никакво престъпление, нали? Тогава той защо толкова раздухва историята? Още утре ще ида в съдилището и макар че съм само една старица, ще му кажа в очите какво мисля.
— Глупава жено! — отвърна стражникът. — Не разбираш ли, че негово превъзходителство иска само да въздаде справедливост за смъртта на сина ти? Това, дето си го намислила, да ходиш в съдилището, е чудесно! Аз затова съм дошъл, да те отведа, за да не стои снаха ти самичка в тъмницата.
И стражникът помъкна към вратата възрастната жена, която виеше от гняв и мъка:
— Куче мръсно, само това знаете вие, да обвинявате невинни хора. Аз и без това вече не я ща тази къща, и покъщнината не я ща!
И като се отскубна от стражника, започна да изхвърля всичко, което й попаднеше подръка.
— А, ето те и теб! — възкликна възмутено стражникът, като видя Хъ Кай да се приближава. — Бих толкова път за нейно добро, а тя виж какво прави! Не е лесно да се разбереш с този народ! Тази покъщнина може и нищо да не струва, но ти за всеки случай нареди на двама от твоите хора да пазят, защото, ако вземе някой да й открадне нещо, пак ние ще си имаме неприятности.
Хъ Кай кимна и двамата, стражникът и госпожа Би, тръгнаха по пътя, огрени от лунната светлина. Вече късно през нощта почукаха на градската врата. За щастие дежурната охрана разпозна стражника и разтвори тежките крила. В съдилището стражникът настани госпожа Би в една от стаичките на караулното.
На другия ден съдията Ди я призова на сутрешното заседание.
— Госпожо — вежливо се обърна той към нея, — името на вашия съпруг е било Би, но как е моминското ви име? Искам веднага да заявя, че онзи ден дойдох у вас преоблечен като лекар единствено заради смъртта на сина ви. Той е починал при твърде странни обстоятелства и според мен е бил убит от жена си. Като магистрат аз съм длъжен да овъзмездявам злините, причинени на гражданите от моя окръг. Духът на вашия син ме помоли да накажа убийцата. Наредих да ви доведат тук само защото снаха ви упорито отказва да признае престъплението си и освен това ме набеждава, че нарочно я клеветя. Ако трупът не бъде изровен и не се направи внимателен оглед, този случай никога няма да бъде разрешен. Затова реших, че е мой дълг да запозная вас, майката на покойния, с всичко това.