— Значи искате да се срещнете с негово превъзходителство? Може и да сте съпруга на този човек, но не бива да изпадате в такива състояния. Негово превъзходителство прави всичко, което е по силите му. Поемете си дъх и ми разкажете всичко. А аз ще съобщя на негово превъзходителство. Откъде знаете, че става въпрос за мъжа ви?
Сержант Хун излезе и научи, че съпругата на неизвестната жертва от село Шестата миля бе дошла, за да изложи своя случай пред съдията. Хун съобщи на господаря си и съдията нареди да я въведат.
Наближаваше четирийсет години, косата й бе разчорлена, лицето — обляно в сълзи. Жената падна на колене и с викове призова съдията да накаже виновниците за смъртта на мъжа й. Той я подкани да обясни по-подробно и тя разказа следното:
— Клетият ми съпруг се казваше Уан и беше каруцар. Ние живеем в Люшуйкъ, на двайсетина мили от село Шестата миля. Вечерта преди да бъде убит мъжът ми, на жената на съседа ни й стана много зле и тя помоли мъжа ми да отиде и да доведе колкото може по-скоро нейния мъж, който бил по работа в Шестата миля. А мъжът ми и бездруго трябваше да ходи там с ръчната количка на пазар. Тръгна същата вечер, като смяташе да се върне призори. На другия ден го чаках напразно. Отпърво не се разтревожих много, понеже помислих, че може да са го наели да пренесе нещо. Но когато след три дни съседът се върна и каза, че не е виждал мъжа ми, започнах сериозно да се безпокоя. Обаче изчаках още няколко дни и после помолих наши близки да разпитат по пътя за Шестата миля. Те случайно зърнали при караулното ковчег и прочели обявата. По описанието познали моя мъж, подло убит от неизвестен злодей. Моля негово превъзходителство да отмъсти за смъртта му!
Развълнуван от скръбта на жената, съдията се помъчи да я успокои и й каза, че вече са предприети всички необходими мерки, за да бъде намерен убиецът. После й даде няколко сребърника, за да направи прилично погребение на съпруга си.
След като отпрати вдовицата на Уан, съдията потъна в тъжни мисли. Беше се провалил като магистрат, не виждаше начин да запази поста си, след като се бе оказал негоден да служи на държавата и народа си.
Прислужникът донесе вечеря, но той не чувстваше никакъв глад и едва хапна. Вечерята в компанията на необичайно посърналия сержант Хун премина в унило мълчание. После съдията побърза да си легне.
На другата сутрин се върна в града, придружен от свитата си. Пътьом се отби в село Шестата миля и лично нареди на старейшината да помогне на госпожа Уан да пренесе тленните останки на съпруга си.
Щом влезе в личния си кабинет, съдията веднага хвана четката и нахвърли доклада си до висшите власти. С подробности описа как е извършил престъпно оскверняване на гроб, и изиска за себе си полагащото се в такива случаи наказание. Когато свърши, заповяда на прислугата да му приготвят банята и каза да не му носят вечеря, защото възнамерява да се отдаде на пост. След като се изкъпа и преоблече, изпрати сержант Хун в градския храм, за да предупреди игумена, че желае да прекара нощта там. Главната зала се затваряше за посетители след свечеряване и всички, с изключение на свещенослужителите, бяха длъжни да напуснат храма. Съдията Ди пристигна по здрачаване. Пред входа освободи придружителите си и влезе сам в главната зала.
Сержант Хун вече му бе постлал в един ъгъл на голямата зала и бе поставил възглавничка пред олтара. Верният помощник на съдията запали нова благовонна пръчица, втъкна я в кадилницата и се дръпна настрани. Разположи се за нощта върху рогозка на едно от широките стъпала към главната зала.
Съдията Ди коленичи на каменния плочник пред олтара и започна пламенно да се моли. Призова висшите сили да му посочат верния път. Те знаеха колко пламенно жадува той да бъде въздадена справедливост. Седна на възглавничката с кръстосани крака и изправен гръб, затвори очи и се помъчи да постигне омиротворение на духа.
Глава XI
Съдията Ди открива ключ за неизвестното в една книга; съновидение обяснява минали загадки
Съдията установи, че му е невъзможно да се съсредоточи. Трудностите по делото Би Сюн, напрежението при изравянето на трупа и огледа, заканите на госпожа Джоу и жалбите на госпожа Уан продължаваха да терзаят сърцето му. Той остана дълго на молитвената възглавничка, но колкото и да се опитваше със спуснати клепачи да си наложи вътрешно успокоение, съмненията и подозренията все така го измъчваха.
Когато първото бдение почти изтичаше, съдията Ди започна да усеща раздразнение. Беше дошъл в храма, за да открие във видение разрешение за безизходицата, а унесът не идваше и всичко сякаш бе напразно.