Разлиствайки стари китайски книги, илюстрирани с гравюри, човек може да добие известна представа, как съдията Ди е прекарвал редките си часове на отдих. Гравюрата в началото показва библиотеката на висш чиновник от VII в. Вероятно и на съдията Ди му се е случвало да си почива така късно вечер, след като най-сетне е приключвал работата в съдилището. Удобно разположен във фотьойла, под който е постлана кожа от пантера, с домашна шапчица на главата, той изцяло е потънал в четивото си. На масата до него очакват други книги. Едва ли това е юридическа литература, а още по-малко — любовни романи. Съдията Ди е бил женен, имал е множество наложници, съответстващи на ранга му, и за жалост имаме всички основания да смятаме, че се е отнасял равнодушно към любовта. Не, най-вероятно книгите са съчинения на някой даоистки философ, като Джуандзъ, в които най-дълбоката мъдрост е изразена с хумористични притчи. Или може би са кратички истории, написани с много лекота, за сложни интриги, забърквани сред висши сановници в миналото. Изящно клонче корал радва погледа в покритата с пукнатини порцеланова ваза, ароматен дим се вие от кадилницата.
И когато най-сетне приключи с четенето, а наоколо всичко потъне в тишината на нощта, съдията Ди със сигурност ще изсвири някоя мелодия на седемструнната лютня, която се вижда върху масата, наполовина извадена от брокатения й калъф. Можем да се обзаложим, че е бил по-добър музикант от Шерлок Холмс с неговата цигулка, защото всеки просветен високопоставен чиновник задължително е владеел почти съвършено този инструмент.
Робърт ван Хюлик
Съдията Ди в библиотеката си (по старинна китайска гравюра)
Глава I
Съдията Ди е назначен за магистрат на Джанпин; хората се стичат в трибунала, за да подават жалби
В последна сметка никой престъпник не избягва наказанието на закона. Но съдията решава кой е виновен и кой невинен. Затова, ако съдията е безпристрастен, хората в окръга живеят в мир. Когато хората живеят в мир, моралът и нравите са благопристойни. Всички скитници и мързеливци, всички лъжци, клюкари и размирници изчезват и простият народ с радост се отдава на работата си. И ако случайно в такъв окръг се заселят злосторници, те се поправят и сами осъзнават грешките си, защото се убеждават със собствените си очи и чуват със собствените си уши колко строго се спазва законът и колко сурово е правосъдието. И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят и от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.
Честността на магистрата не се състои единствено в това да откаже чаша вино или да не вреди на хората, а и да проявява достойнства като вярна служба на държавата, правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят, и насочване на народа, поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят. Все едно дали става дума за откриване на улики сред простия народ или за разплитане на сложни интриги на администрацията, съдията е длъжен безпристрастно да води следствието. Повелята му трябва да е: „До всеки да стигнат справедливите разпоредби, дадени от Небето, което никога не греши.“ Съдиите, обладаващи тези качества, са били на почит пред августейшите ни владетели от най-дълбока древност.
Ала има и магистрати, които се поддават на развалата по време на някое дело и от страх да не изгубят поста си, ако не се справят за кратко време с множество дела, произнасят прибързани присъди, скалъпени по изтръгнати с мъчения признания или въз основа на неточни показания. Такива чиновници имат пропуски във възпитанието и обучението си и никога не ще стигнат до висок сан. Защото могат ли подобни личности да накарат подчинените си да бъдат честни и как ще носят мир и спокойствие на хората?
В часовете за отдих, докато преглеждах старинни и по-скорошни писания, докато събирах исторически сведения от всякакъв род, попадах на не един причудлив разказ за престъпления, разкрити от прочути съдии в миналото. Но малко от тях биха могли да се сравнят с разказа, който следва.