После съдията покани пратеника в официалната приемна. След като се разположи удобно, високопоставеният служител шепнешком уведоми съдията, че в двореца се е разразила сериозна криза. Описа сбито и точно събитията. Макар и млад, той бе израсъл в подножието на трона и знаеше, че е мъдро да направи добро впечатление на служител, комуто предстои да заеме ключов пост в столицата. Най-сетне съобщи на съдията Ди, че наследникът му в Джанпин е назначен преди три дни и може всеки миг да пристигне. Съдията трябваше да потегли за столицата веднага след като предадеше официалния печат.
Влезе един служител и каза, че конете на конвоя на пратеника са подменени и всичко е готово за заминаването му. Пратеникът изрази съжаление, че се налага да тръгне незабавно, но трябваше бързо да стигне и до съседния окръг. Съдията Ди го съпроводи до заседателната зала, където му върна императорския указ. След това пратеникът потегли.
Съдията Ди изчака в личния си кабинет, докато целият съдебен персонал се събере в заседателната зала. Когато пристъпи на подиума, всички стражници, пазачи, писари, прислужници и вестоносци паднаха на колене. Този път коленичиха и четиримата му верни помощници.
Съдията ги помоли да се изправят и произнесе кратка реч, с която благодареше за вярната им служба, докато бе заемал поста си. Добави, че на другата сутрин всеки ще получи специална награда в зависимост от службата и ранга си. После се прибра в личния си кабинет.
Довърши отчета си за екзекуцията на престъпниците и повика главния домоуправител. Нареди му да приготви за другата сутрин официалната приемна, за да посрещне градските първенци и служителите от окръжната администрация, които щяха да дойдат да го поздравят. Трябваше и да се подготвят в един от дворовете на съдилището стаи, където временно да се настани новият магистрат със свитата му. След като уреди всички тези въпроси, съдията поръча да му донесат обеда.
Целият персонал се радваше. Сержант Хун, Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган възбудено обсъждаха живота в столицата и се уговориха вечерта юнашки да празнуват в най-добрата кръчма на града. Стражниците с блеснали очи се питаха по колко ли ще получат.
Докато съдебният персонал се радваше, гражданите изпълниха улиците около съдилището, оплаквайки на висок глас участта си, която ги лишаваше от един толкова справедлив и проницателен съдия.
Седнал зад писалището в личния си кабинет, съдията Ди се зае да подреди книжата си, за да ги предаде на своя наследник. Загледан в камарата кожени кутии, които писарят носеше от архива, той нареди на прислужниците да приготвят повече свещи. Ясно беше, че и тази нощ няма да си легне рано.