Далзийл бе склонен да вярва, че целия научен свят, който бе дал на Паскоу научната степен, се намира на едно-единствено място някъде на юг, където Оксфорд, Кеймбридж и всички останали висши учебни заведения са се струпали под един покрив.
Всъщност не връзките на Паскоу с научния свят, а тези на жена му, бяха довели Джонсън в техния живот. Част от работата на Джонсън в МЙУ беше да сложи началото на курс по писателско майсторство. Имаше необходимата за това квалификация — беше издал две тънки томчета с поезия и бе помагал при обслужването на такъв курс в Шефилд. Чарли Пен, който отвреме-навреме изнасяше лекции на хонорар както по немска, така и по английска литература, започна да прави фасони като видя, че вниманието към лекциите му чувствително намаля. Бе смятал, че като поеме този курс по писателско майсторство, ще успее да навакса загубите от първите два курса. Колегите, запознати с тази порода, често срещана в научните кръгове, бяха посъветвали Джонсън да си пази гърба, защото Пен е лош враг, както на физическо, така и на вербално ниво. Преди няколко години, според университетските легенди, една млада и нахакана журналистка от Йоркшир Лайф — най-лъскавото списание в областта — направи бегъл преглед на творчеството на Пен. Статията завършваше с думите: „Казват, че перото4 било по-силно от меча, но ако обичате сладки работи и имате здрав стомах, най-добрият инструмент да се справите със захаросаната конфекция на господин Пен, е лъжичка за пудинг.“ На другия ден седнал да обядва напоително в един ресторант в Лийдс, забелязал журналистката, седнала на една маса недалеч от него. Разделяла ги само количка, натоварена догоре с поръчаните в залата различни десерти. Избирайки едно голямо парче ягодов сладкиш, обилно полят с разбита сметана, той се доближил до масата й, казал: „Ето това, мадам, е захаросана конфекция“ и й го нахлупил на главата. В съда казал: „В постъпката ми няма нищо лично. Направих го не заради думите, които тя каза за книгите ми, а поради ужасния й стил. Английският трябва винаги да бъде на ниво.“ Глобили го петдесет паунда и го задължили да се държи прилично.
Сам Джонсън веднага издири Пен и каза:
— Според мен вие знаете за Хайне повече от всеки друг в Йоркшир.
— Това не е толкова трудно. Разправят, че знаете за Бедоуз повече от всеки друг в „Кучето и патето“, една минута преди края на работното му време.
— Знам, че е учил в Гьотингенския университет медицина през 1824 година, по същото време, когато Хайне е учил там право.
— Така ли? И Хитлер и Витгенщайн5 са били съученици. И какво от това?
— Тогава защо не покажем знанията си в „Кучето и патето“ някоя вечер?
— Е, довечера тъкмо има викторина. Кой знае? Може нещо да излезе.
Така примирието бе подписано преди започване на бойните действия. Когато разговора най-сетне стигна до курса по писателско майсторство, Пен, след като се поопъва малко колкото за очи, прие условието да се появява отвреме-навреме като „печен професионалист“ и продължи по-нататък с предложението, че ако Джонсън се интересува от приноса на някой друг от другата страна на барикадата, той може да се справи по-зле, отколкото „все още непубликуваната“ писателка Ели Паскоу — стара позната от работата й в университетската администрация и член на една застрашена литературна група.
Тази версия на първата им среща бе скърпена от леко различните разкази, които Ели получи от двамата участници. Тя и Джонсън си изясниха ситуацията веднага. Когато тя го покани у дома на вечеря, разговора, естествено, се въртеше почти непрекъснато около литературни теми и Паскоу, чувствайки се кажи-речи излишен на масата, скочи при първото отклонение от литературата, когато Джонсън бегло сподели затруднението да си намери партньор по скуош всред, най-общо казано, слабоватите си колеги.
Наградата му за този дружелюбен жест, когато Джонсън най-сетне си тръгна късно през нощта с повиканото такси, бяха думите на Ели:
— С тоя скуош, Питър… внимавай.
Паскоу се възмути:
— Още не съм рухнал, ако си забелязала.
— Не говоря за теб. Искам да кажа, внимавай със Сам. Има проблем със сърцето.
— Както и с алкохола, а? Господи!
Оказа се, че Джонсън страда от мека форма на лекарствено контролируема тахикардия и Паскоу се зарече да не споменава на жена си за преждевременния и безславен край на играта с човек, когото бе смятал за алкохолен инвалид.
5
Лудвиг Витгетщайн (1889–1951) — английски философ, роден в Австрия, една от най-влиятелните фигури в британската философия във втората четвърт на двайсетте години на миналия век. — Б.пр.