— Здравейте — каза тя. — За тази вечер съм ви подготвила много хубави неща, но нека първо да погледнем дали полицията ни действа така, както заслужаваме и както плащаме. Ето как изглежда това откъм дебелия край на тоягата.
Бърз монтаж от обрани и разбити домове и собствениците им, всички до един изразяващи, кои сърдито, кои със страх, чувството си, че са изоставени от полицията. Отново русокосата в едър план, която прочете списък със статистически данни, на които след това даде кратко резюме:
— И така, четири от десет случая не получават вниманието на следствените органи през първите двадесет и четири часа, шест от десет случая се удостояват само с едно посещение — останалото е тъмнина, а осем от десет случая остават неразрешени завинаги. Всъщност, от последния месец насам в регистъра на мидйоркширското следствено управление има вписани над двеста неразрешени случая. Неефективност? Недостиг на средства? Недостиг на хора? Разбира се, казаха ни, че решението за мястото на излизащ в пенсия старши следовател, предизвиква разгорещени дебати или казано с други думи, пада яка караница. Обаче когато поканихме Мидйоркширското следствено управление да изпрати някой, за да обсъдим тези неща, един техен говорител каза, че на този етап не можели да коментират нищо. Това може би означава, че са до гуша заети с вълната от престъпност. Ще ми се да мисля така. Все пак успяхме да поканим съветник Сирил Стийл, който отдавна се интересува от полицейските работи. Съветник Стийл, доколкото разбирам, имате чувството, че не получаваме услугата, за която си плащаме?
Плешив мъж с налудничави очи, отвори уста да покаже кафяви и наръбени като бойница зъби, но още преди да започне да пуска острите стрели на критиката, екрана потъмня, тъй като Далзийл дръпна щепсела от стената.
— Не искам да ми разваля деня, не мога да го изтрая — каза той, потрепервайки.
— Трябва да умеем да понасяме честна критика, сър — каза Паскоу тържествено. — Дори от съветник Стийл.
Нарочно се правеше на предизвикателен. Стийл, по-рано съветник от листата на лейбъристите, а сега независим, след като партията го извади от редовете си заради непрекъснато нарастващите му неистови нападки срещу ръководството, обвинявайки го във всички смъртни грехове като се почне от идиотизъм и се свърши с корупция, бе самоназначил се предводител на кръстоносен поход срещу разхищението на обществени пари. Под огъня му попадаше всичко — от сградата на Центъра за наследство и култура, до доставката на бисквити за сесиите на общинския съвет, така че едва ли бе изненада за някого, че се е втурнал да добавя тежест в разследването на Джакс Рипли, свързано с начина на управление на полицейските ресурси в Мид-Йоркшир.
— Притеснява ме не неговия критицизъм — изръмжа Далзийл. — Доближавали ли сте се някога до него? На зъбите му можеш да отглеждаш мъх, а дъха му мирише на вегетарианска пръдня. Подушвам го даже и през телевизора. Единственото време, когато не говори, е когато яде и то не винаги. Никой вече не го слуша. Не, не. Мен ме притеснява тази Джакс, наречи я ако щеш Изкормвача. Разполага със статистиката от миналия месец, знае за решението да не се слага никой на мястото на Джордж Хедингли и като гледам тия разбити и обрани домове, тя май се завъртяла с камерата си из тях бая време преди нас.
— Значи мислиш, че някой пее, така ли? — попита Паскоу.
— Че то е очевидно. Колко пъти през последните месеци е била с едни гърди пред нас, а? През последните шест месеца, за да бъда по-точен. Проверил съм.
— Шест месеца? И си мислите, че това може да означава нещо? Освен, разбира се факта, че госпожица Рипли започна да води тази програма само преди седем месеца?
— Да, това може да е от значение — кимна Далзийл мрачно.
— Може да е просто добра в работата си — каза Паскоу. — И според мен не е лошо светът да знае, че на мястото на Джордж не идва никой. Може би трябва да я използваме, преди да сме тръгнали да си сваляме гащите.
— Плъх не се използва за нищо — поклати глава Далзийл. — Просто му затваряш дупката, през която се храни. И аз имам една чудесна идея къде да намеря тази дупка.
Паскоу и Уийлд се спогледаха. Знаеха накъде са насочени подозренията на Дебелака, знаеха и значението, което придаваше на тези шест месеца. Горе-долу толкова време бе минало откакто новото попълнение, детектив констъбъл Боулър, бе започнал работа при тях. Боулър, известен всред приятелите си под името Хат, а всред архивраговегете си като Бойлер, Боулинг, Брокули и още цял куп епитети с отрицателно съдържание, бе започнал с неприятния недостатък да го прехвърлят по съкратената процедура от Мидландс без да се иска мнението и одобрението на Далзийл. Дебелакът обаче бе като стоокия Аргус6 в Мид-Йоркшир и малко след пристигането на Боулър, му докладвали, че го видели на чашка с Жаклин Рипли и малко след това тя вече получава прозвището Джакс Изкормвача. Оттогава Боулър получи етикета „най-вероятния певец“, но нямаше никакви доказателства и Паскоу, знаейки какво плътно наблюдение се води, предполагаше, че е невинен.
6
Аргус — от древногръцката митология — стооко създание, което пазело Ио по нареждане на Хера и никога не спяло. Убито от Хермес. — Б.пр.