Мидйоркширският конкурс за най-добър разказ бе замислен от редактора на Мидйоркшир газет и шефа на Мидйоркширската библиотека някъде към края на обилно полята с алкохол вечеря на кръгла маса. На другата сутрин, експонирана на дневна светлина, идеята би трябвало да изчезне и да не се появи повече. За нещастие, както Мери Егню от Газет, така и Пърси Фолоус, шеф на библиотеката, се бяха излъгали в спомените си от предната вечер, заключавайки че другият се е нагърбил с по-голямата част от работата и по-голямата част от разноските. Докато разберат грешката си, предварителното съобщение за конкурса вече се бе появило в публичното пространство. Егню, която както повечето ветерани от провинциалната преса, се бе превърнала в майстор по извличането на хубавите неща от всяка лоша работа, бе поела инициативата в свои ръце. Тя накара собственика на вестника да отдели малка финансова награда за победителя и публикуването на разказа във вестника. Освен това бе успяла да измоли услугите на известно жури в лицето на многоуважаемия Джефри Пайк-Спенглър, чиято главна обществена заслуга бе, че той бе писател с издадена книга (сборник с ловни спомени — резултат от живот, прекаран в избиване на птици, лисици и риба) и чиято главна лична заслуга бе, че в качеството си на постоянен кореспондент на Газет, се намираше в зависимо положение от него.
Фолоус тъкмо бе започнал да се поздравява, че излиза от цялата тази бъркотия сравнително незасегнат, когато Егню добави, че многоуважаемия (чийто читателски интерес не се простираше отвъд страниците на спортните списания), не би могъл да се рови из всички изпратени за конкурса творби, че нейния екип от журналистически асове е твърде зает с писане на собствена безсмъртна проза, за да си губи времето да чете чужда, и че поради това тя е принудена да насочи погледа си към библиотеката с нейния екип от всепризнати специалисти в сферата на прозата, който да прегледа подадените разкази и да направи кратък списък с номинации.
Пърси Фолоус се бе научил да разбира кога му подават топката и затова бързо прехвърли в главата си персонала на библиотеката, за да намери кому на свой ред да я подаде. Всички пътища водеха към Дик Дий, който макар да имаше отлична диплома по английски, изглежда никога нямаше да се научи да казва „не“.
Най-доброто, което успя да предложи вместо съпротива, бе:
— Ами-и-и, не знам, напоследък сме доста заети… Колко работи очакваш да постъпят?
— При такива случаи бройката е силно ограничена — отвърна уверено Егню. — Много ще се изненадам, ако бройката им е двуцифрена. Най-много да станат две дузини, не повече. Ще успеете да ги прегледате през почивките за чай?
— Ега ти и чая, дето трябва да изпием — изръмжа Рай, когато пристигна първата чанта от Газет.
Но Дик Дий само се бе усмихнал, вперил поглед в планината от писма и каза:
— Време е за малко безславна работа, Рай. Хайде да ги почваме.
В началото им бе забавно. Идеята да отхвърлят всичко, което не бе написано на машина, бе им се видяла много привлекателна, но бързо разбраха, че освен това е и крайно драстична. От друга страна — тъй като торбите от Газет продължаваха да пристигат — трябваше да измислят някакви правила, за да намалят тази лавина.
— Зелено мастило не се приема — каза Дий.
— По-малко от А5 не се приема — добави Рай.
— Ръкопис, в който буквите не са свързани, не се приема.
— Ръкописи с многозначителна пунктуация не се приемат.
— Ръкописи, за четенето на които е необходима лупа, не се приемат.
— Ръкописи със залепнала по тях органична материя, не се приемат — каза Рай, измъквайки лист, изпръскан сякаш с котешка пикня.
После й бе дошло на ума, че петната може да са от някое бебе, чиято майка отчаяно се е опитвала да твори по време на кърмене и чувството й за вина я бе накарало енергично да възрази, когато Дик бе продължил:
— И ръкописи с откровено сексуално съдържание и мръсни думи, не се приемат.
Той бе изслушал либералните й доводи с велико търпение, без да се прави на обиден от намеците й, че в добрия случай бил мърльо, а в най-лошия — фашист.
Когато свърши, той се усмихна меко:
— Рай, съгласен съм с теб, че няма нищо покварено, отвратително и дори безвкусно в едно хубаво чукане. Но знам също така много добре, че нито един разказ, съдържащ както описание на сношение, така и всяка производна на тази дума, няма да бъде публикуван в Газет, така че на мен това ми се струва един добър филтър. Разбира се, ако искаш да четеш дума по дума всеки разказ…