Сега вече Рай посвети цялото си внимание на „Първи диалог“, преглеждайки го набързо, а след това връщайки се да го прочете още веднъж по-бавно.
Докато свърши с това, Дий се бе върнал и Пен отново бе заел обичайното си място в алкова на читалнята, откъдето му бе най-удобно да крещи обиди в лицето на млади студенти, чиято представа за тишина не се покриваше с неговата.
— Какво мислиш? — попита Дий.
— Мисля си защо чета това нещо — отвърна Рай. — Добре, писателя се опитва да бъде умен, използвайки един-единствен епизод, за да ни намекне за епохата, която предстои, но нещо като че ли не се получава, нали? Искам да кажа, за какво става всъщност въпрос? Това някаква метафора за живота ли е или какво? И каква е тая странна илюстрация? Надявам се, не ми показваш това нещо като най-добрата творба, която си прочел досега. Ако е така, няма нужда да чета купчината ти с вероятните победители.
Той поклати глава с усмивка. Това вече нямаше нищо общо с гримус. Усмивката му беше доста приятна. Едно от приятните й достойнства бе, че той я използваше да ознаменува както комплимент, така и обида, както беда, така и весел случай. Преди няколко дни например, друг човек на негово място би се огънал, когато една лошо хваната за стената лавица се срина под тежестта на двайсеттомния Оксфордски английски речник, пръскайки дошлите на посещение местни величия като пилци из целия току-що ремонтиран „Център за изкуство и наследство“. Само един от посетителите пострада, поемайки цялата тежест на том ІІ върху палеца на крака си. Това беше общинския съветник Сирил Стийд — върл противник на Центъра, чийто глас прозвуча наскоро в Съвета срещу „харченето на суха обществена пара за въздух под налягане“. Пърси Фолоус се бе объркал като пудел, изгубил стопанина си, страхувайки се от гневен обществен отзвук, докато Дий просто се бе усмихнал в камерата, отразяваща събитието за ВВС Мидйоркс, с думите: „Сега дори съветник Стийд ще бъде принуден да признае, че усвояването на някое и друго знание може да се окаже опасна работа и че въздуха ни може да е под налягане, но затова пък доста тежи“, след което бе продължил с обясненията.
Сега той каза:
— Не, не казвам, че е потенциален победител, макар да не е лошо написан. Колкото до рисунката, това е отчасти илюстрация, отчасти просветление, според мен. Но това, което е най-интересно, е начина, по-който съвпада с нещо, прочетено от мен днес в Газет.
От поставката за вестници наблизо той извади днешния брой на Мидйоркшир Газет. Вестникът излизаше два пъти седмично — в сряда и събота. Това бе броят от сряда. Той го отвори на втора страница и слагайки го пред нея, й посочи колонката.
„Трупът на г-н Андрю Айнстъбъл (34), патрулиращ монтьор от «Автомобилна асоциация», бе намерено в плитките води на потока, течащ под Литъл Брътън, във вторник сутринта. Томас Килиуик (27), местен фермер, който е открил трупа, предполага, че г-н Айнстъбъл, който отивал на повикване в Литъл Брътън, както се разбра по-късно, вероятно е спрял по нужда, подхлъзнал се е и си е ударил главата, но от полицията не можаха нито да потвърдят, нито да отхвърлят това на този етап. Г-н Айнстъбъл оставя жена Агнес и майка, която е вдовица. Очаква се през следващите няколко дни да се проведе следствие.“
— Как ти се струва? — попита Дий отново.
— От стила на тази статия ми се струва, че в Газет са постъпили много мъдро, като са възложили на нас да оценяваме литературната стойност на тези разкази.
— Не. Искам да кажа за тоя „Диалог“. Странно съвпадение, какво ще кажеш?
— Не особено. Искам да кажа, може би изобщо не е съвпадение. Писателите често пъти черпят идеите си като четат от вестника.
— Но това е публикувано в Газет тази сутрин. А този разказ тук дойде с писмата, дето ги получихме снощи. Така че той е дошъл вчера по някое време, тоест след като бедния човек вече е бил мъртъв и нашия писател не би могъл да прочете за него.
— Е, добре, значи в такъв случай наистина е съвпадение — изрече раздразнено Рай. — Току-що прочетох един разказ как един човек спечелил нещо от лотарията и получил сърдечен удар. Смея да твърдя, че през тази седмица някъде някой сигурно е спечелил от лотарията и е получил сърдечен удар. Не е привлякло вниманието на лауреатите на Пулицър от Газет, наистина, но то все пак си е съвпадение.
— Въпреки това — продължи Дий, явно нямащ никакво намерение да се откаже от чувството си за странни съвпадения. — Още нещо, няма псевдоним.