Настоящата му задача се бе оказала прекалено лека - да следи един надут, наперен дръвник, натъпкан от главата до петите с хитроумни заклинания, заради което презираше целия останал свят. Това бе весела, невинна закачка, а не работа.
„Виж го ти, как се шири! Адепт на Орден Арк. И какво от това, глупако?! Всички магьосници предизвиквате единствено страх и омраза. Нима не знаеш? Когато Дану изчезнаха, обречените на бавно измиране джуджета потънаха в дълбините на земята, студените горди елфи се оградиха с непроницаеми завеси, а гоблините, орките, тролите и другите нехора се озоваха изтласкани в безплодната тундра, хората започнаха да мразят магьосниците. Толкова естествено. Хората просто имат потребност някого да мразят. Няма ли вълшебници - ще се захванат с червенокосите, или с гърбавоносите, или с южняците, или с луничавите. Такава ни е природата и срещу нея никой нищо не може да направи. Ето защо умният човек би сторил всичко, за да не се озове сред набелязаните. Съвест ли? Тук, където селянките раждат деца за продан, защото не могат да осигурят прехраната на по-големите си синове и дъщери?"
Младежът с обикновено, незапомнящо се лице, със захабени дрехи и здрави, но съвсем не нови ботуши, седеше на масата сред мнозина, които изглеждаха като него. Също както тях и той пиеше, ядеше, сквернословеше и богохулстваше. Разбира се, не пропускаше да си поръчва - както правеха съседите му -още от малките кръгли шишенца с тукашно кисело вино.
С адепта на Орден Арк той, между другото, си приличаше по едно - и двамата мразеха алкохол.
Младежът се кикотеше, закачаше се със слугините, отговаряше нещо на пияните приказки на съседите, но в същото време острият му слух улавяше всичко, което се говореше даже в най-далечния ъгъл на заведението. Разбираше думите, дори ако се изричаха шепнешком, макар че в мрачното присъствие на вълшебник от Арк рядко се водеха тайни разговори.
По това време дойде ред да се разтворят и западните врати на Хвалин. Да се разтворят, за да пуснат вътре един дълъг търговски керван на джуджета.
Безкрайната върволица от тежко натоварени понита тъжно се мъкнеше по един широк, отъпкан път (специален императорски декрет забраняваше на подземното племе да ползва коли). Редом с добичетата вървяха водачите на понитата, хамалите, господарите и други, които е редно да съпровождат един керван. Всяко джудже - ниско на ръст, широкоплещо, брадато - носеше на шията си груб дървен „етикет", голям колкото цепеница (специален императорски декрет забраняваше придвижване на джуджета без последните). „Етикетът" означаваше платено голямо мито за преминаване в земите на хората). Джуджета, които естествено не носеха оръжие, омърлушено газеха есенната кал с тежките си обуща. Керванът се влачеше като погребална процесия.
Охраняваха го трийсетина орки. Тези наемни стражи бяха едни от малкото представители на своята раса, на които бе разрешено да останат в имперските земи. Империята съзнаваше, че все някой трябва да охранява керваните. Малцината късметлии също носеха „етикети" и плащаха тежки данъци, обаче това бе по-добре, отколкото бавното умиране в безплодната тундра.
Единствено позволено оръжие за орките бе тоягата. Всичко останало бе много строго забранено. Предполагаше се, че при сериозна опасност търговците ще получат помощ и от постовете на магичните ордени. Все пак, за отбрана срещу разбойници, се допускаше и употреба на боздугани.
Процесията спря пред градските врати и началникът на орките - як, червенокос здравеняк с плоско лице, широки очи и отрязани, затъпени зъби (още едно унижение, което се наложи да изтърпят заради желаната служба) -пристъпи към уважаемият началник на кервана Сидри, син на Стуръл от коляното на Дромаронгите.
- Пристигнахме. - Оркът протегна широката си отворена длан. - Хайде, хайде, плащай. Както се уговорихме.
- Няма да те излъжа, Тилли - избоботи едрото джудже и погали с достойнство брадата си, която бе грижовно наместена зад простия широк колан (прочутите в целия свят, украсени със полускъпоценни камъни, царски джуджешки колани сега се намираха в съкровищницата на Императора - част от откуп). -Да не сме за първи път заедно?