Выбрать главу

Самите Волни обаче приемаха причастието с желание и без особена принуда -като част от новото си гражданство. Особено усърдие в областта на вярата те не показваха, но, както вече бе отбелязано, в Епархията бяха далеч не бяха глупави. Те знаеха кога да изискват усърдие и кога - да изчакат.

Но за толкова години, от този указ се бяха възползвали едва малцина Волни.

„Кан-Торог, благороден капитан на Волната стража, със сестра си Кан-Мола" - гласеше ред в списъка на кервана. Митничарят позна кривия почерк на Сидри.

- Волни? - учуди се той. - Гледай ти... Каква музейна рядкост! Кой вятър ви довя в Империята?

- Решили сме да вземем имперско гражданство - отговори с нисък, дрезгав глас капитанът. Сестра му остана безмълвна.

- О, така ли било. Е, тогава... Това е друга работа. До... добре дошли. - Законът задължаваше митничарите да бъдат любезни. С други думи, обричаше ги на мъчения адови. - Обаче, не сте ли много млад за такъв чин, капитане? - прозорливо отбеляза началникът на митницата. Кан-Торог сви рамене.

- Съдбата ми отреди да оглавя триста конника по време на едно сражение. След сражението Кръгът на капитаните ме прие в своите редове.

Не е редно да обсъждам високите решения на горестоящите.

- А документи имате ли? - не се предаваше бдителният митничар. Документите се оказаха наред. Наред се оказа и оръжието - грижовно опаковано и подпечатано.

- И вие какво, решихте да се заселите в нашия град? - по-любопитства началникът на митницата, докато им връщаше кожения пакет с документи.

- Още не знаем - призна Кан-Торог, - всичко е възможно. Според указът на Негово величество първо трябва да получим документа за гражданство от имперския наместник в Хвалин.

Помози Бог - покровителствено каза митничарят. - Тогава една последна формалност. Свалете наметалата си, аз трябва да съм сигурен, че нямате дългомерно оръжие, защото е забранено от имперски закон...

Волните мълчаливо се подчиниха. Под наметалата имаха кожени дрехи - знаменитите люспести крхапи, направени от кожите на грамадните гущери, които обитаваха западните брегове. Говореше се, че такова яке не може да се пробие с обикновена стрела.

Ала бдителният митничар нямаше как да забележи, че след всичките главоболия покрай кервана джуджето Сидри и двамата Волни се отделиха от останалите и влязоха в един и същ хотел.

* * *

Чародеят от Орден Арк. Младежът, изпратен да го следи. Джуджето Сидри. Волните - братът и сестрата, по-точно, преструващи се на брат и сестра. Какво ви доведе всичките в Хвалин, в един и същ ден, толкова различни?

Аз вече от много време не напускам килията си. Настоятелят на църквата на Хладния плам, в подземията на която съм заточен, се смята за задължен да ми праща хляб, зеленчуци и вино, да ме снабдява с въглища за зимата. Сигурно за него аз съм нещо като движимо църковно имущество - котарак за изтребване на плъховете, от които Хвалин гъмжи.

Да, аз не напускам килията си. Наместникът на Хвалин си мисли, че правя това от страх пред него. Негово високопреосвещенство, епископът Хвалински, изглежда, искрено предполага, че аз търся прошка за греховете си. Орденските магьосници, от всичките седем ордена, приписват тази заслуга на себе си. Ала тези от тях, които имат поне малко ум в главата си, потръпват и се обграждат с охранителни знаци, щом чуят моето име. Разни дребни йерарси на Хвалинската епископия няколко пъти се натискаха да говорят с мен, но аз ги отпратих. Няма за какво да говоря със слугите на Несъществуващия. Нека Го наричат Спасител на Света, щом искат, и нека творят някои чудеса в Негово име - не ме интересува.

Аз се страхувам единствено от името на Този, който ме заточи тук. Макар че да ме убие Той не може. Дори Той. И това утешава.

С мен остана моето изкуство. Ала... може би щеше да ми е по-леко, ако не знаех за всичко, което ставаше там, на повърхността. За добро или зло аз зная.

Всичките ми жили са покрити с малки издутини от засъхнала кръв. Аз рисувам пента-, хекса- и октаграми, призовавайки Силите на Светлината и Мрака да се явят при мен. Духове на ветровете, духове на езерата и реките, духове на океаните. Познавам мрачните създания, които още не са получили имена в официалната демонология. Те възникнаха, когато имперските градове станаха неимоверно жестоки - достатъчно, за да могат човешките нещастия и мъки да породят живот в същества от камъните на паважа и къщите. Зова духове на пътищата. И още много други.