Приказвам си с таласъми от всякакъв вид. Високите орденски магьосници са глупави и пренебрегват тези извънредно полезни създания. Аз зная всичко за Хвалин - какво става в покрайнините му, по пътищата към него...
Есенната нощ е тъжна. Начертаната с моя кръв хексаграма бавно угасва. Ниобий, „дяволчето", както биха го нарекли необразованите тукашни, в действителност е малък земен дух. Той припряно натиква в неочаквано широко отворената си уста нещо вкусно, съставките на което няма да назова, за да не наруша храносмилането на достойните слушатели.
- Гледай друг път да извикаш мене - докато ме увещава, той дори събира покритите си с черна козинка лапи в умоляващ жест. - Извикай мене. Мене, а не...
- Ако ми потрябваш ти, ще те извикам - обещавам аз. „Дяволчето" тъжно кимва и с досада започва да си чеше тила зад десния рог.
- Да, да, ти само обещаваш - обидено мърмори то, въздиша и гледа накриво потъмняващия контур на защитната линия. Веднага щом изгасне хексаграмата, ще му се наложи да се върне у дома - в тъжното, безрадостно царство на земните духове, където няма светлина, нито движение, още по-малко пък смях... Да ни пази Твореца от такова жалко съществуване.
Така или иначе, необикновеният ми гост заслужи вечерята си. Може наистина да го извикам някой път - ей така, за награда. Нека се порадва. После ще служи още по-добре - и не само заради страха пред властните, които му причиняват непоносими болки и мъки със заклинанията си.
Разбрах всичко, което ми трябваше. Конци се протягат от всички краища на Империята и се връзват в един стегнат възел. Връзват се тук, в Хвалин.
Все пак, усещам и някаква непълнота в този възел, сякаш не му стигат някои нишки. Би било добре да погледна източния път, обаче наближаващият от Остраг Гибелен порой съвсем заглушава всички заклинания, които насочвам натам. Духовете също бързат да се махнат надалеч от онези места, така че докато не премине облакът, нищо не мога да сторя.
Остава ми само да наблюдавам развоя на събитията, макар да зная, че точно тук - в Хвалин, нищо особено няма да се случи. Целта на всички пътници, дошли тук с тревожни сърца, не е градът. За всички тях -чародеят от Арк, пратеният по следите му съгледвач, Волните (в които усещам някаква мрачна тайна) и джуджето Сидри - Хвалин е само междинна точка, след която трябва да продължат.
Освен за чародея от Орден Арк. Улавям тревогата и безпокойство му, които той старателно крие под обичайната маска на леденостудено презрение към окръжаващите го. Той очаква нещо тук, в Хвалин, прели да тръгне отново по своя път.
Хексаграмата угасва докрай. Свещта гори едва-едва и масичката с отворената книга почти не се вижда. Полагам ръка върху празните страници и започвам да диктувам...
Тази вечер Императорът си лягаше в лошо настроение. Имаше защо. Магьосници, които му доставяха информация, току-що - с поклони и извинения - бяха връчили на Негово Слънцеподобно Величество спешна пратка, плътно запечатана с герба на Орден Лив.
Тънките, изящни пръсти (изяществото се смяташе за знак на сила) с нетърпение откъснаха светлосиния Камък на печата. Кафявият взор се впи в пламналите редове, които също светеха в светлосиньо - цветът на ордена.
Източната армия пращаше изпълнени с паника донесения. Трите елитни легиона под командването на Негова светлост херцог Парцивал - Четвърти, Седми и Девети железен - поради прекомерната гордост на същата светлост, се откъснали от главните сили, изгубили се в джунглата, след което се оказали в непроходими блата, където били унищожени до крак. Осем хиляди бронирани бойци от елитните пехотни войски потънали в зловонното тресавище. Нищо не успели да сторят и прикрепените към корпуса магьосници от ордена на Синия Сол (улавяше се отровен намек, че адептите на Орден Лив никога не биха допуснали подобно нещо). Единственото, в което преуспели магьосниците, било да изпратят на безопасно място Негова светлост херцога заедно с походните наложници, кучкарите, най-добрите ловджийски кучета, соколите и касата на загиналите легиони с неизплатените в срок заплати. Като доказателство за особената доблест на херцога бе приведен фактът, че той най-самоотвержено се отказал от едната си наложница и вместо нея взел знамената на всичките три легиона.