Всичко е заради тия барони и херцози. Синята кръв, зад която стои силата на магическите ордени. От времето на Основателя - най-великият вълшебник, който някога е живял на тази земя, Комнинус Страза - в имперските владения съществуват седем магически ордена, свързани с числото на седемте цвята на дъгата. Какъв безсмислен обичай. Как ще разбереш с какво се отличава Небесносиният Лив от Синия Солей? Червеният Арк от Оранжевия Гарам? Една пета от всичките имперски доходи върви в тяхната хазна! Плаче ми се за всяка една златна монета. Проклетите седем Опори на Трона обаче озаптяват не-хората и всички онези твари, които таят кръвожадни мечти за отмъщение и искат да потопят Империята в кръв, за да си възвърнат онова, което Творецът поднесе в дар на своя Избран Народ! Но само синята, аристократична, кръв правела човека способен към магия..."
Императорът криво се усмихна (пак когато не го виждаха стражниците).
„Магьосниците... Проклятието на моите владения. В края на краищата, дори от белите монаси вредата, изглежда, е по-малка. Мнозина от тези, които стоят в низините на църковната йерархия, искрено се стараят да помогнат и облекчат живота на обикновените хора. Най-смайващото е, че понякога молитвата им сътворява чудеса. Чудесата са малки, незначителни, но вършат работа. Брашно за две гладуващи сирачета, например!
А пък магьосниците..."
За магьосниците Императорът имаше специални планове.
Когато бе дете, често му доставяха пленени Дану, които имперските ловци бяха заловили при поредното разкриване на някое от убежищата им.
Извеждаха него - момчето - на един посипан с пясък двор. Даваха му тъп и къс меч, още твърде тежък за неговите ръце. Бойната арена бе обкръжена от ложи, в които се разполагаха магьосници от всичките седем ордена -все наставници на младия принц.
.. .А после вратите на отсрещната стена се отваряха и на арената излизаха деца-Дану.
-Атакувай, принце!Пролей кръвта им!
...Императорът с ритник отвори вратата на спалнята си.
- Всички вън! - изръмжа той на слугите. Евнухът - разпоредител на имперските наложници - нещо се засуети, заради което веднага получи изгаряне на челото си. Повелителят на Мелиин бе добавил към своя и без това изгарящ поглед малко истински огън. След това всички слуги се изнесоха на пожар.
С усилие на волята си Императорът заповяда на тежкото желязно мандало да се затвори и механично прошепна думите за необходимите предпазвания. Разкопча катарамите на ризницата си. Управникът нямаше право да се разделя с бронята си, когато е буден. А пък презрамната лента с наследствената кама, на която бяха изписани руни от господарите на седемте ордена, Императорът нямаше право да сваля дори в банята.
Освободи се някак от дрехите си и рухна по очи върху широкото си легло. Баща му, да бъдат справедливи към него Подземните Богове, обичаше да си докарва тук голяма компания наложници - желателно не по-възрастни от петнайсет години. Новият Император обаче се отвращаваше от подобни забави.
„О, Всемогъщи, Спасителю, Подателю на блага, защо ме наказваш с тези спомени? Защо не спират да ме преследват? Защо пак виждам онзи ден?
Осемгодишен съм, велможите на третото съсловие от Хва-линския район ми подаряват малко кученце, порода вълкодав. Смешно е - с голямо чело, с дебели лапи... Аз го взимам в ръцете си, целувам носа му, а то ми лиже бузата. Учителите се спог-леждат неодобрително, а след това - когато правя на кучето легло в стаята си - те се домъкват. Всички до един - и седемте. Погледът ми е заслепен от техните пъстри наметала, сърцето ми се свива - сякаш ме очаква бой за някакво провинение.
- Принце, ние стигнахме до извода, че вашето сърце е изпълнено с неподобаваща за един Наследник на Империята чувствителност - казва Реваз, магьосникът от Червения Арк.
- Ако нещата продължат така и занапред, вие ще сте неспособен да държите властта в ръцете си с необходимата твърдост - подхваща Сежес, Небесносинята от Лив. Нейните думи ме учудват - тя изглеждаше по-добродушна от другите...
- Да вървим, ваше височество. Очаква ви още един урок -Гахлан, Оранжевият, решително ме хваща за ръката. Сежес сграбчва жално изпищялото кученце.
...Отиваме на арената. Камъкът на бойния жертвеник е черен и празен. Закрепват кучето ми към бронзовите скоби.
- Вземи му живота - заповядва Сежес и ми подава кривия нож за жертвоприношения.
Императорите не плачат. Но ми се налага да стегна цялата си воля, за да кажа „не!".
- Това е необходимо, принце мой - изхриптява Гахлан. -Жестокостта е единствената опора на властта. Сърцето ви трябва да е твърдо като камък. Само с такова сърце Империята ще процъфтява под вашето управление!