Но, така или иначе, магарето спря и се втренчи в табелката. Стоя известно време и тръгна назад.
Щом го изпрати до „Имперски лъв", Фесис се завърна на панаирния площад. Вече съвсем се бе здрачило, нощните стражи преграждаха улиците с бариери и заемаха местата си. Пред стълба с табелката му се наложи да се използва мъничка, потайна светлина. Напрягайки очите си, Фесис прочете: Последното представление преди Пороят! Странстващият цирк на господата Онфим и Онфим. Невиждано досега зрелище! Бързайте всички!
Цялото това многобуквие едва се побираше върху малкото парче пергамент, на който се виждаха следи от лошо измита боя. Очевидно пергаментът бе използван неведнъж.
„Кой има полза от това? Нима някой изобщо го чете?"
Щом престана да умува, Фесис се завърна в странноприемницата. Той се промъкна на тавана и с помощта на една тръбичка за подслушване се увери, че магьосникът наистина спи. Едва тогава и той се отпусна в лека дрямка като ловджийско куче.
Волните - братът и сестрата Кан, заключиха след себе си вратата, веднага щом пристъпиха прага на мизерната стаичка. На нехора повече не се полагаше. Отричаха се от миналото си, за да получат имперско гражданство, и в замяна получаваха най-неугледните стаи в хановете.
- Слава на Планината - въздъхна девойката. - Хвалин. Тя говореше общоимперски език с характерното за столичния говор ясно и звучно произнасяне на съгласните.
Младежът нищо не рече. Той спокойно се разположи на тесния нар, сложи ръце на коленете си и затвори очи. Приказките бяха излишни. Предстоеше им да вършат работа. Всичко вече отдавна бе уговорено в джуджешките мини. Оставаше само да изчакат Сидри с обещаните пари. За работата бе необходимо оръжие, макар че Волните спокойно щяха да минат и без него.
„Ако проклетото джудже успее всичко да уреди (сиреч да даде на когото трябва рушвет), тогава утре аз и Алия ще тръгнем на север." - помисли си Кан-Торог.
- Защо мълчиш?! - наруши тишината девойката. - Кажи нещо...
- Не ми пречи, човече - прошепна младежът.
- Човече? - Девойката се изчерви.
- Какво има? Ти си човешко дете, приютено от моя народ - спокойно произнесе младежът. И през ум не му минаваше, че така може да я обиди.
Той не бе в състояние да проумее как е възможно истината да засегне някого.
- Няма нужда да ми го напомняш! - избухна тя.
- Защо? - равнодушно попита Кан-Торог.
- Аз съм Волна! - изсъска девойката. Изглеждаше готова да издере лицето на своя „брат".
„По кръв не съм му истинска сестра, но по дух поне би трябвало да ме смята за такава! Защо рови в миналото?"
- Ако се наложи, ти ще можеш ли да хванеш стрела в полет? - осведоми се младият Капитан.
Алия наведе глава. Тя отлично боравеше с оръжие. Би победила в двубой почти всеки противник от рода на хората, но особените умения на Волните оставаха недостъпни за нея. За тях се изискваше нещо повече от възпитание и усърдие. Изискваше се кръв.
- Затова млъкни - със същата безстрастност каза Кан-Торог и отново затвори очи.
Няколко мига девойката гневно гледа спътника си. Тънките й ноздри се разшириха от ярост, а кокалчетата на пръстите, които стискаха костната дръжка на каната, побеляха.
- Защо се сърдиш? - пак проговори младежът. - Да си призная, така и не успях да разбера този твой навик. Каква Волна си ти, Dre'rann Aeodoi, щом се поддаваш на емоции при изпълнението на задача, която ти е възложил самия кръг на Капитаните?
- Да, прав си, братко - сведе глава девойката. - Ти си правият, прости ми, прости...
Кан-Торог пак впери учуден поглед в спътницата си.
- Сега пък молиш за прошка. Мене. За какво? Ако постигнем успех, никой няма да се интересува от твоите думи и мисли. Ако се провалим, ще ни съди Кръга. Но тогава него ще молиш за милост, не мене. Дотегна ми тая човешка порода! Не се обиждай, Тави... Ето че и аз самият проговорих като твоите сродници! Ти си добър воин, дори повече - ти си един от най-добрите, иначе Кръгът нямаше да ми даде тебе за спътница. Познаваш човешките тайни, владееш магията... Какво не ти достига? Какво искаш още? Да станеш Волна по кръв ли? Това не е по силите на никой. Няма в света такава магия, която би могла да превърне твоята кръв в наша. Разбери го, Тави. Аз съм многословен, това е грях, но, щом ще изпълнявам заръката на Кръга с теб, искам да съм сигурен, че няма да направиш някоя глупост само защото мислиш за нещо друго, освен за... Сещаш се за кое.