- Сидри Дромаронг от коляното Дромаронг, син на търговец - представи се джуджето с нисък, припрян поклон. Зад гърба на старшия страж се появиха два арбалета. От това разстояние болтовете им, пуснати в упор, можеха да убият Сидри дори да носеше ризница под дрехите си (разбира се, тя също бе забранена от имперския едикт).
- Каква магия си вършил тука? - без да сведе меча си, изрева стражът. - Отговаряй, прасе подземно!
Сидри засумтя. Бузите му моментално се зачервиха като пещерна гъба при цъфтеж. Да се сравни едно джудже с подземно прасе бе кръвна обида. Такава обида не се поправяше, нито се заглаждаше, дори ако цялата кръв на врага се източеше капка по капка...
- С позволението на доблестния, не съм вършил тук нищо осъдително.
Джуджето пак се поклони, превивайки с усилие правия си гръб, който не бе свикнал с подобни упражнения.
- Както сигурно е известно на доблестния, аз, Сидри, доб-ропорядъчен и законопослушен търговец (джуджето изговори бързо заучената тирада на един дъх с облещени от усърдие очи), в преславния град Хвалин, благоденстващ под сянката на Властната имперска корона - нека удължат силите земни и небесни дните на носещия тази корона - пристигнах със стока, която цялата бе предявена за оглед в градската митница, за което в търговския ми дневник свидетелства съответният подпис, и бе подпечатана по Имперския едикт с гербов неизмиващ се печат...
Джуджето говореше, сякаш бе играчка с навиваш се механизъм, без да прави пауза дори за миг. Известно време стражарят стоеше поразен, ала той не бе от новаците, на които бе лесно да се замажат очите.
- Не ми навирай смотаните си книжници! Обърни си зурлата към стената, сложи ръце зад главата и без номера! Момчета, претърсете всичко тук! Извикахте ли стражевия чародей?
- Тъй вярно, Махар - отзова се някой до вратата. - Тяхно вълшебно благородие обещаха веднага да се отзоват. Изпращат самия Ондуласт.
- Ондуласт? - физиономията на старшия страж се разплу в злорада усмивка, която не вещаеше нищо хубаво. - Ондуласт, мило ми джудже, не е някакъв си мърльо, когото ти, хитра муцуно, ще можеш да изиграеш.
Ондуласт ще ти изкара душичката на знанието... Ще ти вземе здравето, дори без да излиза оттук, на място.
Кръвта внезапно се отцеди от бузите на Сидри - стражът нито лъжеше, нито преувеличаваше.
- Така че направи самопризнание, дребен боклук такъв - тонът на стража изведнъж стана сърдито-поверителен. - Признай си вината... Поклони се... и току-виж, рудниците ти се разминат.
Бе казано повече от достатъчно. На почтения търговец се предлагаше щедро да бръкне в кесията си, за да се откупи от досадния страж. На вълшебника честните блюстители на реда щяха да обяснят, че всичко са проверили и забранена магия не е имало. Щяха да скалъпят набързо как грозната кръчмарска щерка искала да омагьоса някакъв си смотльо, за да го вкара в леглото си, ама объркала думите и нескопосната й магия вдигнала магическата защита, от което и станал този конфуз. Началникът на стражата искаше да подскаже на провинилия се, че и чародеите са хора - надали ще имат интерес да се ровят в джуджешките вехтории и да търсят следи от непозволена магия.
„То, вълшебниците, трябва за своите работи да мислят. Как да изместят този, който е над тях, как самите те да не се окажат изместени. Наука е то! Цяла наука!" - разсъждаваше стражът.
Разбира се, Сидри бе наясно с всичко това. Ръката му вече бъркаше в пазвата за отдавна подготвената именно за този случай кесия, очите на стражите веднага пламнаха с алчен огън... Всичко щеше да приключи с всеобщо удовлетворение, но точно в този момент в кръчмата се появи въпросният Ондуласт.
Бученето на гласовете долу изведнъж се измести от пълна тишина. И в тази тишина прозвуча един студен, изпълнен с презрение глас:
- Е, какво става тук?
- Рьокен да ме изтърбуши! - наруга се стражът, разбърза се, засуети се и закрещя на своите юнаци:
- Я, по местата си, бързо по местата! Как беше в устава? С мечове или секири, или друго оръжие... от двете страни на входа... двама отвътре... Трима със заподозрения в магопрестъпничество, държейки същия за ръце или други членове, препятствайки да измисли зловредство...
Забелязваше се, че стражите изпълняват заповедите на началника си с нечувано усърдие.