- Я мини настрана, момче! - подвикна старшият страж на заплесналия се Волен, който се пречкаше пред краката му, докато се разминаваха. „Един Рьокен знае какви са му привилегиите, но ако Ондуласт ме намрази и започне да ми прави мизерии..." - трескаво разсъждаваше стражът.
Волният веднага се озъби като куче, което са лишили от лежащ пред носа му кокал.
- На мен ли говорите, славни воине? - изскърца със зъби той, стисна левия си юмрук и го разтри с дясната длан. - На мен, който ви спаси от ръждивите шишове там долу?
Стражът тъкмо се канеше да си отвори устата и да обясни на гордия глупак, че с Ондуласт шега не бива, защото цялата компания може да приключи в следствената килия, когато изведнъж...
От съседната стая безшумно се появи една невероятна хубавица - също от народа на Волните.
- Какво става тук? - Тя се протегна като млада пантера, кокетно прикривайки прозявката с ръчичката си. - Откъде е този шум?.. Кажете ми, о, доблестни воине, причината на тази бъркотия!
Тя така го гледаше с огромните си очи, така го изпиваше с поглед, че...
„Тая е чист разврат" - помисли си стражът и усети как по гърба му потича пот. Той похотливо преглътна и само Рьокен знаеше, с какво би приключила тази размяна на погледи, ако в този момент не се бе появил достопочтеният Ондуласт.
Адептът на Орден Кутул, магистър второ ниво, отдавна бе заслужил трето ниво и едноцветния лилав плащ, обаче с нещо бе престъпил устава и, въпреки запазения висок чин, бе доживотно заточен на служба като прост чародей от градската стража на Хвалин. Той още не можеше да повярва в сполетялата го участ и бе освирепял до безкрай. Даваше мило и драго, за да изкупи вината си и да се върне там, откъдето бе позорно изгонен - според слуховете за развращаване на непълнолетна послушница от Лилавия орден.
- Какво става тук, воине? - осведоми се вълшебникът с ле-деностуден глас и огледа присъстващите с присвити, безцветни оченца.
- Явихме се по сигнал! - юнашки рапортува стражът и се изпъчи, колкото успя. - Сигнал за непозволена магия! Ето тук, в тази стаичка.
- А тая... това... хм... същество къде се намираше в момента на престъплението?
- В споменатата стаичка, магистър Ондуласт, Ваше вълшебничество! -изрева с цялата си сила стражът, чинно облещил очи.
- Така... хм... Значи всичко е ясно. - Погнусен, чародеят побърза да влезе, за да се отдалечи от вонята. Източникът й бе най-близо стоящият до него воин, който усърдно притискаше устата си с длан, обаче - естествено - не можеше да възпре резкия мирис на чесън.
Ондуласт престъпи през прага и спря близо до треперещия вече без преструвки Сидри. Магьосникът бе нисък, слаб, прегърбен, на средна възраст, с болезнено бледо, премрежено от бръчки лице. Тънкият му гърбав нос и двете дълбоки линии от носа до краищата на устните придаваха на Ондуласт хищен и мнителен вид. Изглеждаше така, сякаш непрекъснато нещо надушва или напипва - или измяна, или плячка. Въпреки злобните приказки по негов адрес обаче той нито веднъж не бе обвиняван от чародеите на Първия ред, магистрите и майсторите в незачитане или нарушаване на орденския кодекс. А възможности имаше предостатъчно.
- Такааа... - неопределено разтегна чародеят. - Е, да започваме. Призна ли си вече престъпникът? - обърна се той към стража.
- Никак не, магистър, Ваше вълшебничество, не се е признал - с мъка в гласа отговори стражът.
- Лошо работите - Ондуласт стисна устни. - Лошо. За всичко това ще бъде представен доклад.
- Виноват, магистър... Не ме погубвайте... Вкъщи имам жена, малки дечица... Смилете се... Не ми отнемайте живота... -якият като бик страж почти ридаеше на глас.
- Ще видим - процеди магьосникът. - А какво правят тук външни лица? Защо не са отстранени? Определено е невъзможно да се работи в такава обстановка!
Под „външни" той явно имаше предвид Волните.
- Най-покорно моля за прошка достопочтения магистър - изпя Тави със сладко гласче, - но аз и моят брат пътувахме за Хвалин в един керван заедно с господин Сидри и затова...
- Вие навярно вече имате налице потвърждение за вашето имперско гражданство, също както и списък с отпуснатите ви предимства и привилегии? - осведоми се сухо Ондуласт, без да поглежда девойката и кой знае защо се сгуши в наметалото си.
- Виждате ли, почтени господин магистър, ние току-що пристигнахме в града и поради тази причина...
- Следователно, на този етап вие сте поднадзорен елемент без право на глас в гражданските и военни работи на Империята - отсече чародеят. -Старши страж! Разпоредете се...
- О, няма нужда, ние тъкмо тръгвахме! - обяви със същото гласче Тави. Сидри й метна един пълен с отчаяние поглед, но тя му обърна гръб.