Вълшебникът изчака да затворят вратата след Волните, гнусливо сбърчи нос и пак се обърна към стража.
- Парцалите на тоя... Къде са?
Трите чувала на Сидри веднага се озоваха на пода пред чародея.
- Да се изтърбушат! - заповяда той. - Заподозреният да се претърси! Сложете всичко, което намерите на масата и се омитайте. Заедно с него.
Джуджето стоеше ни жив, ни умрял, без да смее дори да избърше обилната пот, избила по челото му. Ондуласт с отвращение докосна с носа на черния си ботуш скупчените вещи на Сидри. Очевидно нямаше намерение да хаби заклинания за проверка на джуджешкото имущество.
- Това го махнете веднага. В него няма нищо - разпореди се той. - А сега ще се заемем ето с това ...
Върху захабената маса, покрита с подозрителни на вид тъмни петна, лежаха: къс сгъваем нож с дръжка от розово пещерно дърво, позволен от едикта; кожена кесия, върху която бе отпечата на монограма с джуджешки руни; огниво и кремък в обвивка; не много чисто парцалче - изглежда бе носна кърпа; сребърна верижка с герб на коляното Дромаронг; огромна връзка с ключове от черен кован метал; стара тъмночервена лула с бронзов пръстен на дръжката; друга лула, по-нова - за запас; свитък от плътна кожа; резбована дървен кутийка с комплект пера и пъстри шишенца пълни с мастило; половин дузина свитъци и дузина чисти листа; пътен дневник с мазна подвързия; лента за шията; осем позволени за носене парадни украшения от берил; и, най-накрая, къса пръчица от ясен, грижовно забелена и полирана, без каквато и да е резба.
Ондуласт хвърли само един поглед върху купчината и веднага взе решение.
- Така - Той изкриви лицето си още повече, сякаш на езика му бе попаднало нещо невъобразимо горчиво. - Завържете на тоя лапите... И останете в коридора. Само не забравяйте да затворите вратата след себе си, стражи.
Ондуласт никога не повтаряше заповедите си. Нямаше и нужда.
„Какво прави той?" - без думи попита Кан-Торог. „По-тихо! Ондуласт не е глупав човек, нито е слаб чародей - пръстите на Тави усилено се движеха. - Мисли по-тихо! Прикривай съзнанието си! Аз не мога изцяло да те скрия... Така... Какво прави... Вече всичко е разбрал, няма съмнения. Достатъчно е да видиш физиономията на нашето злочесто джудже -на челото му пише, че е... Но така или иначе, вълшебникът ще търси следи... за него е важна не само вината. Той иска да разбере какво наистина е вършил тук Сидри, защото джуджетата предпочитат да умрат от изтезания, вместо да издадат тайните си. И цялата прочута некромантия на Лилавия орден тук няма да помогне. Затова на нашия магистър ще му се наложи да се поизпоти."
„Но нали..."
„Ясно му е, че съставките отдавна са изчезнали оттам. Но за един опитен магьосник няма да е трудно да намери следата. На недоучилите вълшебници, адептите от най-ниските нива, бих могла да замажа очите, но с един магистър от второ ниво не мога да се справя, Кан."
„Ясно. Мечът..."
„Недей! Само ще погубиш Сидри. Дори и да се справим с Ондуласт - а да го победиш, уверявам те, не е така лесно дори за такъв като тебе - няма да разберем какво е видяло джуджето. А без това всичко губи смисъла си. Помни, че това заклинание е подвластно само на Подпланинското Племе!" „Какво ни остава..."
„Върви, лепни се за стража. Попитай го как така ще отвеждат джуджето с нашия багаж и така нататък. Ондуласт го остави на мен. И забрави за оръжието. Поне засега. То е за краен случай."
В килийката на Сидри магистър Ондуласт, без да бърза, се подготвяше за заклинание. Непозволената магия той усети едва когато се качваше по стълбите. Джуджето бе правило магия, в това чародеят изобщо не се съмняваше. Но въпросът бе - защо и за какво?
„Магия за късмет в търговията? Късметът и без това рядко напуска този Сидри - както и цялото подземното племе, впрочем. Не, тук нещата са различни..."
Ондуласт не бе глупак, нито страхливец. Той имаше здрава памет и великолепно въображение. Всичко това навремето му бе помогнало да се издигне толкова високо... и пак то бе станало причина за падението му. Вълшебникът се замисли за момент и си припомни всичките детайли от търговските договори на Сидри за изминалата половин година.
„Да, Хвалин определено му носи печалба. Особено сега, защото преди Гибелния Порой, търсенето на строителни материали от подпланинското племе винаги нараства. Дромаронг не е заплашен от загуби. Защо тогава дребосъка ще рискува да прави забранена магия? И то толкова странна? Известно е, че джуджетата са способни да правят само Предметна магия, чародейство с амулети и талисмани. С драконови зъби, например. Ако Сидри е чародействал, значи са някъде наоколо. Но къде? Дали ги е изхвърлил през прозореца ?"