Това бе мястото, където се разполагаха официалните посолства на ордените на Дъгата - достатъчно далеч от императорската цитадела.
Публична тайна бе, че магьосниците цяла една година бяха смятали и изчислявали как да постигнат еднаква отдалеченост на всичките посолства от централната крепост. По този начин никой орден нямаше да се хвали, че е „приближен" на Императора.
Белият град се осветяваше доста по-добре от Черния, а по улиците му маршируваше бдителна нощна стража. Една невинна шестнайсетгодишна девственица можеше спокойно да се разходи дори след полунощ, без да се страхува, че ще й се случи нещо лошо. След залез слънце вратите на Белия град се затваряха толкова грижовно, сякаш отвън дебнеше цяла армия Дану.
Кварталите на Белия град свършваха пред едно много старо укрепление -земен насип, облицован от външната страна с камък. Това бе първото отбранително съоръжение, издигнато от новите господари на Ma'dy*, веднага щом пожарите стихнаха, а от дочовешките постройки не остана камък върху камък.
* Маейдт (приблизителна транскрипция от езика на Дану) - Цар-скала, старото название на имперската столица Мелиин. - Бел. а.
То заобикаляше подножието на Крепостната скала, като от двете страни се опираше в отвесния сипей над пълноводната Стима. Тъкмо от ръба на този сипей Императорът гледаше столицата си, след като бе обиколил улиците й и се бе завърнал в цитаделата.
В границите на стария укрепителен насип се разполагаха къщиите на потомствените аристократи, няколко особено почитаеми храма и казармите на имперската гвардия. До тях се гушexa и специално уредените, усърдно охранявани паркове за влиятелните особи и няколко разкошни, изискани бордея. Напоследък обаче сред знатната столична младеж бе навлязла модата да се развлича в мизерните кръчми на Черния Град...
До самите стени на императорския дворец скромно се присламчваха седем орденски чертога. Именно там обитаваха Сежес, Гахлан, Реваз и другите като тях. Разполагащите с Правото на Дума и Дело в Имперския Съвет. Властелините на сили, пред които всичките армии на Империята изглеждаха нищожни. Истинските повелители на живота и смъртта. Господарите на безброй роби...
„Сред тези роби съм и аз - владетелят на половината свят." Унесен в мисли, той изръмжа. Невъзмутимите Волни запазиха спокойствие, ала конете им уплашено изпръхтяха и започнаха да оглеждат. Така ръмжеше кръвожадният див агран, когато настигаше подгонената плячка.
Сежес, Реваз и Гахлан обаче нямаше да се притеснят, дори ако ги гонеха десет или даже сто аргана. Виж, десетина хиляди може би щяха да свършат работа.
„Да, ето това е някакво начало. Ще започна с Черния Град - ще намеря предатели сред вълшебниците, ще наема Волни, ще обещая права и привилегии на джуджетата... Ще стана R'nnakienn "bazd*, ще удавя кулите в кръв!
* R'iinakiefifi "bazft (новоджуджешки) - „Изяждащият-сърцата-на-страхливците", едно от чудовищата от пантеона AaBsigiaa Oorunn, от Подземното или Подпланинското племе, както се наричат джуджетата. - Бел. а.
Аз, само аз съм истинският господар на Империята! Няма позволя...
Няма да допусна... Няма да оставя тези жалки слабаци да властват над моята Империя! Те дори меч не знаят да държат както трябва! Няма значение дали са верни онези мрачни слухове за човешките жертвоприношения в подземията на кулите. И не е важно колко пеленачета издъхват върху оплискани с кръв олтари. Аз, Императорът, не съм играчка на магьосниците! Няма да бездействам, докато Дъгата изпраща на смърт армиите и легионите ми! Проклети да се безсмислените им свещени войни! О, аз ще се разправя и с онези изнежени издънки на древните родове, които вече се израждат заради непрекъснатите кръвосмешения. Ще ги накарам всички да треперят от ужас, ще се превърна в техния среднощен кошмар! В огъня, който ще пречисти тялото на Империята от гнойните рани. В ножа, който ще отсече заразената плът, за да... за да... За какво? Няма значение, за това после ще мисля." Повелителят на Империята пришпори коня си. Безмълвната стража от Волни потегли след него.
„Интересно, колко ли съгледвачи се влачиха днес след мен? Колко очи се вглеждаха в магическите кристали, колко пера скърцаха по тънко обработените кожи, отбелязвайки всяка една моя крачка? Каква полза ще извлекат ордените от всичко това? Какви изводи ще направят? Кой ще умре в залата за мъчения? Ех, ако можех някак да използвам недоволните...