Сигурен съм, че ги има..."
Императорът всъщност знаеше какво може да се окаже ключът към осъществяване на плановете му. Сивото братство. Основаната по времето на Първите Императори тайна организация на шпиони и убийци. В годините на Първия смут Братството бе застанало на страната на метежниците. А измолената от Птак Първи мирна харта завинаги бе освободила нощните воини от властта на имперската корона. Този документ бе превърнал Сивите в наемници, които служеха на този, който плащаше повече. Услугите им търсеха върховете на аристокрацията, богатите търговски гилдии и управниците на Империята. В годините на Втория смут гладът, влечението към мрака и нападенията на Дану за малко не доведоха Империята до гибел. По същото онова време, когато потомствените аристократи или криеха храната, или бягаха към Южния бряг, Сивите се биеха на страната на селските въстанически армии. Служеха на всички - и на никой. Девизът на Братството гласеше: „Служи на наемателя, докато ти плаща"
В имперските архиви нямаше запис за предателство на Сивите братя, нито доказателства за препродадени тайни сведения.
„Но все пак... Ако твърдо реша да се опълча на Дъгата, трябва сериозно да обмисля нещата. Въпреки достойнствата си, сивите наемници не успяха да разузнаят с какво се занимава Нергът. Но пък предупредиха за пиратското нахлуване и за набега на Т'Брин от Горещите пясъци. Те бяха хората, които пресякоха в зародиш метежа на източните графства, защото се разправиха със събралите се на таен съвет инициатори на заговора. Но срещу магьосниците, изглежда, са безсилни. Макар че... Не се знае... Бащата Хеон се кълне, че е изпратил най-добрия човек. Засега ще разчитам на него. Няма смисъл да се правят опити за проникване в столичните орденски цитадели, те твърде добре се охраняват. А пък провинционалните...
Няма да забравям Сивите, но ще търся и друга възможност.
Иначе...
.... Иначе не ставам за Император."
Нощта бързо настигаше керванът на господин Онфим. Тъмните й криле погълнаха дори зловещата покривка на Гибелния Порой. Над фургоните надвисна зловеща тишина. Походът в гората на Онфим и Ахата бе отнел няколко скъпоценни часа, а облаците настъпваха, сякаш ги пришпорваше самият Господар на ветровете. С всеки изминал ден тъмната ивица на хоризонта се издигаше по-високо.
Пръв започна да се озърта Нодлик - час по час хвърляше поглед през рамо. Когато Евелина забеляза уплашеното надзъртане на спътника си, цялата пребледня - беше си представила какво ще стане с нея, ако попадне незащитена под Пороя...
Кицум също се начумери. Единствено Трош и Ахата бяха спокойни като камък. Младежът - защото не разбираше какво ги заплашва („Господин Онфим каза, че ще успеем - значи ще успеем. За какво да се безпокоя? Другите се страхуват, но това си е тяхна работа"), а Ахата - защото всичко й стана безразлично след случката в Друнга.
Като се прибра във фургона, тя отговаряше нещо на мръсните шеги, който й подвикваха Евелина и Нодлик, ала сама не чуваше думите си.
Цяло чудо бе, че не попадна под копитата или колелата - момичето Дану нищо не чуваше, нито пък виждаше. Бе погълната от мисълта, че Immilspoeun е в лапите на Онфим. Но не в собственика на странстващия цирк. Дървеният меч бе попаднал у коварен, хитър и много, много опасен човек, който бе или възпитаник на Червения Арк, или негов роб.
„Сто години Царското дърво е отглеждало в сърцевината си зародишът на Immilspoeun. Сто години се е готвело да предаде това чудо в ръцете на Дану. И го предаде на мен - една заклеймена робиня, лишена от свободна воля, която няма сили дори да умре след опозоряването си.
Пороят!
Чудесно, нека дойде! След него от нас, от конете, та и от самите фургони ще останат само голи скелети. Ето защо всички покриви на Севера, които стоят на пътя на Пороя, са покрити с камък, а не със слама или тънки дялани дъски. Дървените конструкции не биха издържали един Порой. Странно как бедствието не засяга единствено дърветата в гората. От животните, които не успеят да се скрият остават само кокали, ала обикновените борове, кленове и дъбове си стоят непокътнати. За Lhadann Naasbonn разбирам, тях дори човешката магия не можа да ги надвие..."
Тази вечер не спряха. От втория фургон се разнасяха дивите викове на Еремий Змиевластника, който подкарваше конете и с камшик, и с най-черни ругатни. От време на време към него се присъединяваха или братчетата-акробатчета, или Смърт-девица, но от цялата врява нямаше никаква полза -измъчените коне упорито отказваха да ускорят крачка.
- Много сме зле, котко - Кицум се готвеше да замести на капрата Трош и махна на Ахата да се приближи. - До никъде няма да стигнем, остроухке. Облаците хукнаха изведнъж, сякаш някой преди това ги бе държал вързани. Толкова пъти съм минавал оттук, такова нещо не бях виждал. Ще ни връхлетят след около три дни... Няма да се доберем до Хвалин.