Прекосяването на Дивите гори отне три дни - точно колкото време отне на императорските легиони да достигнат кулата на Орден Кутул и да я превземат.
На четвъртия ден хирдът удари ботуши о имперския друм. по който като мъниста се редяха човешките градове.
В навечерието на зимата пътят бе пуст. Реколтата беше отдавна прибрана, селяните гледаха да съберат повече дърва за огрев, благородното съсловие се забавляваше с традиционните есенни ловни хайки. Всички чакаха първия сняг.
Джуджешката войска, без да се крие, с максималната бързина, на която бяха способни късите крака на подземните воини, пое по друма към Мелиин. Мълчаха, въпреки че душите им пееха. Пееха за кръв, за прясна човешка кръв. Вървяха като победители.
Първото градче, което достигнаха привечер, се казваше Шевраз. Караулният легионер не успя да гъкне. Войникът си стоеше под стряхата на стражевата кула с градската порта. Тъкмо се прозяваше и си мислеше за топлата чорба с препечен комат ръжен хляб, когато от бързо сгъстилият се заради облаците здрач свирна тежка и къса стрела от арбалет. Острието удари право в нагръдника на легионера и изхвръкна всред фонтан кръв и късчета плът и кости през гърба - сякаш това не бе добра имперска стомана, а дрипи от зебло на просяк.
Без никакъв боен сигнал, без нито един вик джуджетата атакуваха портата. Все едно израснаха изпод храстите покрай пътя - вълна от стотина облечени в броня до очите фигури. Отрядът на Сидри, разузнавателният авангард на хирда.
Скучаещите стражници даже не успяха да си помислят да залостят портата - умряха много бързо под остриетата на секирите, подобни на лунни сърпове. Само един войник успя да отвори уста и да изграчи нещо, което предизвика зловещ смях (и мълниеносен замах с бойна брадва) в отговор:
- Кви сте вие бе...
Джуджешката секира пречупи меча на нещастника, спука доспехите му и разцепи гръдния му кош. Сидри чак се изненада от лекотата, с която погуби омразния хуманус. Не чувстваше тежестта на доспехите - виждаше само димящата човешка кръв, която го опияняваше и разпалваше жаждата му да пролее още, още и още!
И едва когато отрядът премина портата, джуджетата нададоха страховития си боен вик - оглушителен, смразяващ рев, който наподобяваше ръмжене на пещерен дракон.
Свилият се в бронирана буца отряд се понесе по смълчаните улици, разпиля като слама изникнала на пътя му шепа стражници, които се бяха запътили да сменят другарите си на поста до портата.
Джуджетата спряха на площада. Хищно се озърнаха.
- Там! - кресна Сидри, сочейки осветените прозорци на просторна кръчма.
Подземните воини не си дадоха труда да отварят вратата -влязоха с нея. С див зверски вой джуджетата нахълтаха в хана.
Вътре беше топло и уютно, гореше огромна камина. На не много чистите маси седяха и пиеха бира занаятчии и дребни търговци, сновяха пищни слугини, собственикът гръмко подвикваше към кухнята за още наденица и бъчонки. Бе умерено задимено, умерено пияно, умерено весело. Почти никой не носеше оръжие, освен двамината най-млади синове на местен заслужил ленно владение рицар на Империята, които бяха отскочили насам да се поотпуснат.
Първата жертва на секирата на Сидри се оказа жена - леко повехнала блудница, която кокетно пърхаше с мигли към по-младия благороден господинчо. Тя нарочно беше станала да си вземе от тезгяха халба бира, за да демонстрира съблазнителна походка. Не успя дори да изохка, главата й със зинала уста и изцъклени очи се търкулна по дъските на пода, тялото остана още секунда изправено, пяната в халбата поаленя от кървавите фонтанчета.
Друго джудже халоса с брадвата си седящ гърбом към вратата чирак-кожар, толкова пиян, че и умирайки, не спря да преглъща разлялото се пиво. Трима други воини на подземното племе се втурнаха към кухнята, млатейки с двуострите си секири наляво и надясно.
Вече бяха мъртви двама души, когато хората се усетиха и се разкрещяха. Ханджията нададе вой като прегазено от каруца куче. Посетителите рипнаха, преобръщайки маси и столове. Едни се мятаха към прозорците, други падаха на колене и молеха за пощада, без изобщо да осъзнават кои са нападателите. Жените диво пищяха, в кухнята отекна грохот на котли и зафуча пара. Двамата благородници скочиха, изтрезнявайки в движение, мечовете им излетяха от ножниците. Сидри чак заквича от удоволствие, заряза една притиснала се в ъгъла компания играчи на зарове и се втурна към дръзналите да се съпротивляват с оръжие хумануси.
Само след секунди неумелите и глупаво храбри юноши се търкулнаха върху окървавения под. Острата джуджешка стомана режеше кости и плът като меко дърво.