Воините на подземното племе продължаваха да въртят секири.
Пред камината се разби стомна с олио, пламъкът се плъзна към дюшемето, огънчета запращяха по близките натрошени маси. Лицето на Сидри се изкриви в жестока гримаса.
- Cshorve, Ypud! Raanna abzig! (Да се махаме братя! Нека се пържат!) - ревна той.
И помъкна с една ръка тежка дъбова маса към твърде прибързано избитата врата.
С див подигравателен смях джуджетата изскачаха навън. Барикадираха вратата и се отдръпнаха назад, за да се насладят на зрелището. Черен дим вече излизаше от прозорците, които се бяха оказали твърде тесни, във всеки един от тях се беше заклещил по един хуманус. Чуваше се нарастващото боботене на пожара, но най-вече - неистовите писъци на обречените. О, сладостни звуци за ухото на всеки доблестен пещерен воин!
Групата остана да варди да не би някой да се измъкне от горящия хан, а останалите разузнавачи от отряда се плъзнаха по околните къщи и не си губеха времето. Нахлуваха в домовете, откъдето екваха викове и молби за милост, прекъсвани от гърлен джуджешки смях и свистене на стомана. Един подземен юнак измъкна на улицата висока девойка, беше намотал дългата й коса на ръката си. Просна я на паважа, но изобщо нямаше намерение да я насилва - кой ще се цапа с човешка жена! - Просто искаше да се похвали на другарите си как ще я обезглави - с красив и елегантен удар. Примера му бе последван и от други воини.
Когато жените свършиха, през прозорците почнаха да изпадат люлки с деца. Джуджетата се състезаваха в ловкост -кой по-високо от земята ще пресрещне ревящите и пръскащи сополи телца на гнусните малки животни, потомството на хуманусите. После някой каза, че няма да си цапа повече секирата с недоносчета и почна да мачка бебетата с бронирани ботуши.
Отрядът на Сидри по неволя се придвижваш из града бавно. Твърде много мека плът си просеше острието на бойните брадви. Твърде много стрехи чакаха да бъдат подпалени. Твърде много глави трябваше да бъдат отсечени. Но колкото и да убиваха и да рушаха, все беше малко. А жаждата - ненаситна...
Срещнаха съпротива пред храма. Двайсетина войника от местната стража и петдесетина мъже, глави на семейства. Бяха се строили във фаланга, закривайки входа на сградата, за тях младежи запълваха прозорците на църквата с камъни, за да я превърнат в укрепление. Неколцина от хуманусите вдигнаха арбалети.
С победоносен вопъл Сидри поведе бойците си в атака.
Блясъкът на Диамантения меч сияеше в жестоките очи на джуджетата...
Насреща им изщракаха арбалети...
Но, о, чудо, нито една стрела не мина близо от воините на Подземния народ! Стрелците шашнато погледнаха оръжията си.
Втори залп не успяха да направят.
Тълпата джуджета се носеше право срещу съединените в стена щитове и щръкналите копия, но хуманусите, даже и опитните войници, изведнъж сякаш станаха сакати. Щитовете се килнаха кой напред, кой настрани, копията клюмнаха или се вирнаха прекомерно... Човеците сами бяха усетили, че става нещо нередно. Един замахна с меч... и улучи собственото си бедро, свлече се... Хората-воини умираха повече изненадани от ненадейната си непохватност, отколкото ужасени.
Джуджетата просто пометоха мъжете и нахлуха в църквата.
Зад тях вече гореше поне една трета от града. Жени. деца и старци се притискаха, прегърнали се един друг, жално хленчеха за пощада, но получаваха брадва, брадва и брадва! Момиче с плитки и широко отворени от ужас очички? Брадва - през зъркелите, храс! Жена с две хлапета на ръце? Брадва - през пълните гърди, откърмили навярно не един омразен поробител вече, прас! Прегърбен старец се мъчи да отблъсне гордите пещерни воини с жалка тояга? Аха, пазиш си сбръчканата бабичка, а? През подутите колене, дъртакът пада на пода - ха сега гледай какво стана с бабишкерата! На ти сега и на тебе -през челото, храс!
Сърцето на Сидри радостно и хищно думкаше в гърдите, покрити с броневи плочки. Той закрачи към олтара, като пътьом направи на кайма две деца на хумануси, вкопчени в полата на тлъстата си майка. Кучката още диша? Хайде при кутретата - прас!
Секирата искаше още.
Сидри прекрачи конвулсивно попръпващото тяло и погледна нагоре.
Замръзна за миг, после изхъмка. Ха, прословутият Спасител на хуманусите! Обикновени дървени дъски, при това от калпаво дърво, върху тях размазана боя. Това лик ли е бе? Така крава рисува с опашката си! Това по лика - брада ли е бе? Ако такава кьоселива работа се паднеше на някое джудже - би си прегризало гърлото от срам! Тъпи животни!