- Какво пише тук?
- "Със силата на кръвта залостен е този вход. Да пребъде светът с онзи, който от света е бил лишен". Думата "свят" в случая може да се преведе на сегашен общоимперски и като "мир".
- И какво означава това?
- Този хълм е гробница. Тави. Строителите са го изградили... за да заключат вътре едно... създание. И са го заключили с... жертвена човешка кръв - най-силното средство от предметната магия.
- Човешки жертвоприношения! - настръхна Тави.
- Там, долу, лежат стотици скелети. Били са необходими наистина много жертви, за да запечатат гробницата, та Ужасът никога да не получи свобода и възраждане. Затова ти забраних да използваш магия. Разбираш ли ме?
- Да - Тави зиморничаво се сви. - Онова нещо долу... не е умряло напълно. Не са ли го знаели Древните?
- Знаели са. Но не са били в състояние да го убият завинаги. И долменът е бил поставен, за да могат шаманите да влизат в камерата при саркофага и да подновяват защитните заклинания чрез... чрез наистина кошмарни, но, уви, необходими обреди и ритуали. Вярно, престаравали са се. Първоначалното вълшебство се държи до ден днешен.
- Ами Дъгата? Как така не са открили тази гробница?
- Тук вече бъркаш. Забеляза ли са я. Не разбирам обаче защо не са се опитали да унищожат спящата твар веднъж завинаги.
Може пък да не са били сигурни в силите си. Или са се осланяли на поговорката "Да си спи злото под камък, като не го ръчкаш - не мирише"... Това е обяснението май. Не са искали да си създават излишни главоболия. Такааа... Ние с теб обаче ще си ги създадем.
- Защо? - Зъбите на девойката неволно изтракаха.
- Защото онова нещо в ковчега е един от боговете-праотци, ако мога да се изразя по този начин, доста условно, разбира се, на нашите козокраки познайници... Те са прегризали проход до гробницата, някак са заобиколили заклинанието на кръвта - не напълно, но в необходимия обем... колкото до достатъчното условие... вероятно се нуждаят от тукашна магия, за да съживят погребаната гадина. Откъде все пак идват? Хм... Няма значение. Имаме пред себе си пробойна, трябва да я запушим. Тави, от теб искам да си спомниш, че по възпитание си Волна и си майстор на меча.
- За-защо?
- Защото магията тук неизбежно ще събуди гадината. И ти ще си тази, която ще ме прикрива от събуденото Зло, докато зашия дупката в реалността. И щом приключа... тогава ще видим сметката на този роднина на козокраките! Няма какво да губим, моето момиче. Готова ли си? Започваме!
Акциум удари с тояжката си в земята и около обикновеното дърво се зазмеиха струйки синкав пламък. Те бързо се сплетоха в дантелено копие, което удари хълма. Тави отскочи - очакваше във всички посоки да се разхвърчат буци пръст, ала нищо такова е последва. Но за сметка на това на склона се появи овално петно, от което се струеше ослепителна светлина.
- Бързай,провикна се Тави, чудовището се размърда!
Акциум, втурна се към сияйното петно и изчезна в него.
Тави хукна подир него, без да разсъждава. Учителят бе казал: бъди Волна! И тя беше.
За миг й притъмня, после в очите й затацуваха вихрушки от немислимо оцветени искри. Тави се озова в мрачна зала, сред камари човешки кости. В центъра се извисяваше грозен и зловещ саркофаг - като за великан. Акциум стоеше пред него и гръмко произнасяше някакви слова, всеки звук от които бе чужд за човешкия слух, а навярно и непроизносим от човешко гърло.
А в каменния ковчег нещо - някой - хъркаше и драскаше като че ли с нокти капака, напъваше отвътре. Каменните пръстени, които удържаха капака се ронеха от напъна на чудовището.
Тави застана с меч, готов за бой. Беше Волна. Заради това и не се замисли как ще се опълчи на съживеното изчадие. Трябваше - и толкоз. Какво повече имаше да се умува?!
Първият каменен пръстен се натроши, капакът се плъзна надолу, като мачкаше в прах натрупаните камари кости.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Клара бързо вървеше по улицата, без да усеща къде стъпва. Решението на Съвета беше утвърдено. Квалифицирано мнозинство - няма повод за искане на Всенародно събрание. А и нямаше смисъл.
Всичко беше загубено. Игнациус нямаше да предприеме нищо. Той като суха гора от огън се боеше от разкол в Долината, която за него бе нещо повече от Дом.
Какво все пак можеше да се направи? Клара бе убедена - поне да се спаси честта на всички магове от този свят, независимо дали разбират както Гилдията на бойните вълшебници или не... И трябваше да побърза с тези си намерения! Защото останалите Гилдии вече се канеха да започнат подготовката за свръхзаклинанието "Пръстен", което щеше да измести Долината в друго измерение, в Друга Междина на Всевсемира.