- Намерете съветник Фесис - нареди владетелят. - Излизаме.
Легионите приветстваха своя Император с възторжен рев.
Войниците само за това си говореха - как техният върховен военачалник прекършил злата магия на Лилавия орден и с таранен замах съкрушил портите на крепостта. И щяха още дълго да си разправят за това. Онези, които не бяха видели атаката с очите си, щяха да завиждат на гордите очевидци.
Императорът мина покрай войниците си - блед, спокоен.
Бегло погледна към изложените край портата трупове на убити магове. Бяха почти деца. Майсторите вълшебници отново бяха пратили на смърт учениците си. Нито един маг над четвърто ниво.
"И за това ще платите! Ще платите, задето ме принудихте да стана убиец на деца..."
Мигновено изникна споменът за арената - тогава, преди години. Момичето и момченцето Дану.
"Аз вече съм убиец на деца. Клетите Дану. Жертвите от Черния град..."
- Къде е втори легат Фесис? - кресна владетелят, като се опитваше да вдигне щит срещу парещите мисли и спомени.
- Няма го, повелителю... Търсим го сред убитите...
Императорът изсумтя.
"Фесис - убит! Този сладур се е измъквал от занданите на Арк, спасил се е от Гибелния порой... такъв не може да бъде покосен от смъртта толкова лесно. Откъде ли е намирал такива юнаци бащицата Хеон?"
- Ще почакам. Търсете.
Императорът закрачи напред-назад пред изтърбушената порта на орденската кула. Не му се искаше да влиза вътре без фесис.
Мина почти четвърт час. Вторият легат бе изчезнал безследно.
Повелителят махна с ръка. Не искаше повече да чака.
- Напред!
Нещото пълзеше по стълбището нагоре, Фесис чуваше скърцане на нокти по изтърканите от времето каменни стъпала, шумолене на люспеста броня по стените, драскане на рога по тавана. Какво беше затвореното в саркофага изчадие? Дракон?
Надали - каменният ковчег бе прекалено тесен за гордия повелител на залезните небеса. Пък и никой маг не би успял да плени най-свободолюбивото същество в целия Всемир. Не, пробуденото чудовище беше нещо друго... Чуждо, до омерзение чуждо и непознато.
Фесис не държеше да го опознае. Полъхът от гадината му бе достатъчен, за да се убеди в това си желание.
Време бе да се връща. Да, не по най-достойния начин, но... Стига колебания! Все щеше да има възможност някога да измие от себе си позора от това бягство - ако оживееше сега.
Предпазливо той протегна магически нишки към Долината.
Трябваше да употреби заклинанието за завръщане рязко, като пружина на самострел, макар че за предпочитане беше да си отвори една тънка пътека и да се плъзне по нея като дете по ледена пързалка. Но нямаше друг начин - тварта щеше да изпие силата на магията, ако действаше според препоръките за оптимално разгръщане на заклинанието.
Щеше да се украси при излизане в реалността на Долината с няколко пищни синини и охлузвания. Дребна грижа.
Младежът усети Дома. Малко му поолекна, усещането за безопасното убежище му вдъхна сигурност. Той се приготви да се изстреля извън света на Мелиин и...
Долината изчезна от магическите му сетива!
Фесис замръзна.
Проклятие! Гадината беше успяла да усети заклинанието и бе погълнала готовата за действие магия!
Отдолу се дочу глухо ръмжене. Скърцането и драскането се приближаваха. Край.
Младежът няколко секунди тъпо се взираше пред себе си, после скочи на крака.
Не, един воин на Сивото братство се бори докрай, до последно.
Впи взор във вратата.
И този път съзря запечатващото за отваряне отвътре заклинание. Несъмнено то беше предназначено за пълзящата сега нагоре гадина. Сигурно насам са се спускали по двойки.
"Единият е държал вратата отворена. Другият... какво е правил другият в гробницата, демони да му гризат червата!? За чий изобщо са се завирали в тая дупка адептите на Дъгата?! Защо не са зазидали този коридор, защо не са залели с магма стълбището?! Проклетници... Орелът Кутул, обожаващ разни чудовища и изчадия. Разбира се - как да изпуснат такава плячка!
Изследователи!
Фесис се потеше и трепереше. Умът му трескаво търсеше изход от положението. Конвулсивно опипа камъните около вратата. Краткият проблясък на магия изчезна, изпит от приближаващата се твар. Но все пак успя да види - зидарията тук не бе много дебела. Бе споена с магия, но магия, която би възпряла онова, чуждото нещо от саркофага.
фесис удари с глефата по камъка, като подсили замаха с още едно заклинание. И то изчезна, попито от ненаситното присъствие на пробуденото изчадие. Но успя да направи няколко дълбоки пукнатини.