- Все пак... изчадието не причини никаква вреда.
- Засега, Императоре мой - предпазливо вметна Фесис.
Повелителят на Мелиин присви очи към небето, отново покрито с облаци.
- Можеш ли да проследиш къде е?
- Не, Императоре мой - засрамено сведе лице младежът. - Аз не съм истински маг...
- Не съм го забравил - отвърна Императорът. - Добре. Ела с мен, искам да огледаме кулата. После ще я подпалим и ще продължим към следващата.
Главната твърдина на Лилавия орден бе доста по-голяма от онази кула, в която Императорът се сдоби с магическо огледало. Оттук със сигурност имаше проходи - ако не към други светове, то поне към отдалечени на мили и левги скривалища.
Свитата на Императора не бързаше, владетелят оглеждаше всеки етаж, след като Фесис го проверяваше за капани.
Уви, не намериха нито един артефакт, лабораториите сякаш предварително бяха изнесени, в библиотеките липсваха най-важните книги, в хранилищата - арсеналите от амулети и овеществени заклинания.
Нима Кутул бе допускал поражението си и затова бе пренесъл своите съкровища другаде?
Всъщност, по-прозаичните съкровища се оказаха налице,
Фесис откри злато, при това в изобилие. Вратата към хазната бе небрежно притворена, сякаш подканяше да бъде ограбена. Някой от вестоносците към легатите дори неволно пристъпи напред... и замръзна на прага, спрян от ледения глас на Императора:
- В тази стая няма да се влиза.
Вестоносецът отскочи назад като опарен. Скръцливо се обади Фибул:
- Повелителю, това богатство ще е нужно за военни разходи.
- Покажи им, Фесис - прекъсна го владетелят. Младежът сви рамене. Не усещаше нищо магическо. "Явно вълшебниците са бързали да приберат друго имущество, какво е за тях някакво си злато, ако се замислим?"
Той извади Изкривяващия кристал и внимателно го постави на прага. Щом Императорът искаше проверка - щеше да я има. От кристала към сандъците, чиито капаци бяха повдигнати от натрупаните монети и накити, се протегна тънък зелен лъч. Светлината обходи помешението и се прибра обратно в камъка като пипало.
- Чисто е, повелителю. Императорът обаче поклати глава.
- Това е клопка. Те са знаели, че имаш Изкривяващ камък. Гледайте!
Той се изправи на прага и замахна с лявата си ръка. Костената ръкавица светна матово. Юмрукът на владетеля се вряза във внезапно паднала завеса от тъмнолилав пламък. Преддверието се изпълни с лютив пушек. С глухо възклицание петима Волни наведнъж се озоваха до господаря си, но Императорът ги спря с жест и спокойно извади невредимата си лява ръка от убийствената завеса на заклинанието.
- Нататък е още по-зле - каза той, като гнусливо изтръска капките лилав огън от рицарската ръкавица. - Господата магове са се надявали да се полакомим за фалшивото им злато... Вижте.
И той халоса въздуха към един от сандъците - съвсем леко. Бялата светлина от ръкавицата прогриза тунел през яростно противопоставилата се магия на клопката и катурна сандъка. По пода се пръснаха парчета ръждиво желязо и само няколко шепи имперски монети.
- Надали бихме събрали и една надница за нашите герои,
Фибул - насмешливо произнесе Императорът и гласът му отново стана остър и мразовит: - Зазидайте тази врата! Ако някой глупак се пъхне вътре - никаква помощ! Нататък, господа.
Повече изненади в твърдината нямаше, Фесис през цялато време си блъскаше главата над въпроса откъде Императорът можеше да знае за съкровищницата повече от него. За момент този въпрос дори го занимава повече от мисълта за изтръгналото се на свобода чудовище.
Какво наистина представляваше тази твар? И що за хитрост на Дъгата се криеше за това? Или... бе провал, нещо нежелано от Седмоцветието ?
"И защо, по демоните, гадината имаше копита като нощния гостенин край долмена?"
Въпроси, въпроси, въпроси... И нито един отговор, нито едно разумно предположение, което младежът да не отхвърли тутакси като наивно или твърде встрани от целта.
Все пак повелителят на Мелиин не остана съвсем без плячка.
В малка стаичка свитата откри второ магическо огледало.
Императорът тутакси заповяда да донесат първото от шатрата му.
фесис мислено захапа кокалчетата на китката си. Сега пък какво беше намислил юношата с мраморното лице и студените очи, господарят на Империята, владетелят-бунтовник?
- Поставете го точно срещу второто! - нареди Императорът, когато предишната заповед бе изпълнена бързо и безпрекословно. -Напуснете стаята. Ще ви повикам.
Фесис се оттегли заедно с Волните и военачалниците.