Юношата искаше нещо да й каже. Нещо... сърцето й неочаквано затрептя.
Тутакси се намеси Дървеният меч. Беше златистокехлибарен гняв:
Това е хуманус! Това е твой и па народа ти враг! Не го гледай! Не го слушай! Убий го! УБИЙ ГО! Не се поддавай на коварството на врага! Убий го! Заслушва смърт - бавна и мъчителна, смърт за цялата му раса, за паметта му, за изградения от него свят! Той и племето му са оскърбление за великата Майка!
Великата майка? - повтори слисано Сеамни-Ахата. - Коя Велика майка?
Но гневът на Имелсторн отстъпваше назад, а до слуха й достигнаха неистови вопли, молби за помощ и пощада, трясък на рухващи в пламъка къщи. В носа й удари зловонен мирис на изгоряло.
Тя различи с прояснени очи фигурите на бойци в доспехи сякаш от дървесна кора, с тънки мечове и големи лъкове.
Профучаха дълги стрели с бяло оперение.
Все едно вихър подхвана Ахата и я отнесе от капрата на фургона. Тя тичаше към своите със свито от възторг гърло. Беше забравила за всичко друго, освен за това, че държи Дървения меч и вижда наяве свои съплемеиници. Душата й ликуваше и пееше бойни песни.
Дану щяха да се възродят. Горите и земята щяха да се очистят.
Върху пепелищата на поробителите, върху техните кости.
- Сеамни! - викна някой подире й, но тя не се обърна. Кицум объркано гледаше как Ахата се отдалечава, как в движение размотава зеблото... В ръката й затанцува лек, златистокафяв меч, сякаш изработен от полирано дърво.
Ахата тичаше право към настъпващия отряд Дану, който вилнееше сред няколкото къщи, приютили се до пътя зад хана.
Погледът на Кицум стана твърд.
- Нодлик! Евелина! - подвикна той. Жонгльорите спокойно застанаха до стария смешник.
- Кицум - почти светски запита Евелина и измъкна от диплите на полата си сърп на дълга дръжка, - ти за кого работеше в Братството?
- Не съм си подавал оставка - изсумтя клоунът. В очите му се топяха последните капки съжаление. - За Хеон. Защо?
- За тая стара лисица? - учуди се Нодлик. Държеше два къси меча. Навярно само Евелина знаеше къде ги бе крил досега.
- Че аз да не съм в първа младост?... Таниша! Какво си зяпнала? Идваш ли с нас?
Братчетата-акробатчета вече бяха духнали заедно с Еремий.
Трош мигаше изпод платнището на фургона.
- Бягай, момче - посъветва го Таниша и преметна през рамо ремък с втъкнати в каниите метателни ножове. После хукна да догони клоуна и жонгльорите.
Насреща си имаха повече от стотина Дану.
- Нашият Баща ни заповяда да оцелеем - дрезгаво подметна Нодлик.
- Защо не драснем и ние, Кицум? Таниша? - веднага подхвана Евелина.
Смърт-девата сви рамене и мълчешком продължи' напред.
- Да не искате да живеете вечно, скъпи мои? Ако не умрете днес, ще е утре... Кой беше вашият бащица в Братството?
Нодлик изхъмка, Евелина се изкикоти.
- Хеон, разбира се. Винаги праща неколцина, които да се състезават...
- Умно - отбеляза Кицум.
- Да бе! Щяхме да се изтрепем помежду си... Таниша, а твоят Баща?
- Не е твоя работа - глухо отсече жената.
- Ама и ти пък...
- И на нея ли си се пускал, бе, пръч безсрамен? - ахна Евелина.
- На кой му пука! Чакай, Кицум, ами ония, другите? Те да си живуркат, а? Егати!
- Тук и Ток, Еремий и Трош не са от Сивите - отвърна клоунът. - Не се тревожи и не им завиждай. Ще ги заколят като овце. А преди това ще ги скопят...
- Пада ти се - изфуча Евелина към Нодлик. - Да се натискаш на Таниша! Мръсник! Миличка. защо не му клъцна парчето на моя хубостник!
- За ми извадиш после червата ли? - резонно отговори Таниша и приготви ножовете си.
- Ей, сега ли намерихте да си изяснявате отношенията? -разсърди се Кицум. - По добре си простете и се целунете за сбогом! И се молете да загинете в бой, от стрела в сърцето...
Нещо свирна, изпука и пред нозете на Евелина тупна пречупена от сърпа й стрела.
- Става, братко. Но нали не бързаме?
- Никак - съгласи се клоунът. - Освен това... може пък и да се измъкнем... Охо!
Отпред Дану викаха и виеха като обезумели.
- Нашата данка стигна при своите - констатира Евелина. -Ех, жалко. Трябваше да я пречукам по-рано. Ти сбърка, Кицум.
- Уви - тъжно промълви клоунът. - Сбърках жестоко.
- Стига си хленчил - избъбри Таниша. - Трябва работа да вършим. Ей онази каруца ми се вижда добра.
Нодлик и Кицум бързо преобърнаха каруцата, натоварена с празни бурета, запречвайки улицата. Тъкмо навреме. В дървото се впиха рояци стрели.