- Мечоносци! - провикна се Евелина, надничайки бързешком през дъските на каруцата.
- Готови! - изкомандва Кицум. - Слушайте им стъпките, не надничайте!
Затаиха дъх, напрегнаха се. Топуркането наближаваше.
- Сега!
Над колелото на каруцата се появи глава във висок блестящ шлем. Бадемовите очи на воина Дану бяха пълни с безумна ярост. Изсвистя тънък и дълъг меч - вече обагрен от човешка кръв.
Таниша рязко изхвърли напред ръка - воинът се катурна назад, от окото му щръкна метателен нож.
- Аплодисменти - викна цирковата артистка и запрати втори нож, без да гледа. Тъп удар, хъркане.
Евелина също метна сърпа си. Оказа се, че острието е свързано с дръжката посредством дълга верижка, може би съединена с пружина, защото когато кривият стоманен бръснач порази изскочилия над нея Дану, острието само се върна обратно.
- И на теб аплодисменти - каза Кицум. - Май вече е мой ред, момичета?
- Давай, запълвай паузите с вицове - изхили се Нодлик. Кицум развъртя масивна верига със зъбци, която почти отнесе главата на появилия се над края на барикадата враг.
Евелина пък размаха сърпа си, жънейки пречупващи се стрели пред жонгльора, който встъпи в схватка с двамина мечоносци едновременно. Бързо се справи с тях - на единия разпори корема, другия промуши под брадичката.
Таниша уби още един Дану.
Горските воини упорито продължаваха да щурмуват барикадата челно, вместо да я заобиколят и спокойно да разстрелят с лъковете си неочакваните храбреци. Просто щяха да залеят фалшивите циркаджии със стрели - и цяла трупа Евелини не би удържала на такъв порой.
Но изглежда някаква лудост тласкаше воините Дану напред и те не разсъждаваха - те просто настъпваха.
Първо Ахата налетя на не кой да е, а на Седрик - принцът-воин, последният благородник Дану, избегнал позорната смърт върху кръстовете на хуманусите. Immelstporunn ослепително сияеше в ръцете й.
Девойката стъписано спря и въпреки вдъхновението, което вливаше в нея Дървеният меч, с почуда и благоговение зяпна принца. А той - Ахата за миг се смути - преклони пред нея коляно.
Седрик!
"С мен ли се случва това?!" - ахна наум Ахата.
- Immelstporunn... - изхърка принцът. Очите му предано се взираха в Ахата. - Khoi dhett Immelstporunn! Immelstporunn, Dhanu!
На колене, право в есенната кал, изпопадаха и останалите воини.
Нямаше по-прекрасна музика от истинската реч на Дану, звуците галеха слуха й. Сеамни Оектакан - не, стига с този проклет човешки говор! - Seamni Ое^ассапп се опияняваше да слуша гласа на народа си. Сладко, прекрасно, възхитително...
Seamni трепна. Не, сега не бе време за такова опиянение. Бе време за мъст. За сладка ярост, за свещен гняв! И тя, първата сред първите, Приносителката на Меча, възкликна:
- Насетне ще коленичим, Дану! След като посечем онова, що е за посичане!
- Води ни, Приносителко! - отвърна Седрик.
Seamni не усещаше тялото си. Най-после - мъст! Най-после -разплата! За всичко преживяно, изстрадано и изплакано! За ВСИЧКО!
Гневът на Дървения меч я поведе напред.
Първата рядка вълна атакуващи се отдръпна, след което към барикадата тръгна вече не толкова хаотичен строй Дану. Първата, по-разредената редица се състоеше от мечоносци, а подире им идваха копиеносци. Отзад бяха стрелците. Градушка от дългооперени, прави като лъч стрели заваля върху дръзналите да се опълчат срещу Силата на Дървения меч хумануси.
- Красиво вървят - възхити им се старият клоун и избърса потно чело. От ниските облаци към земята бавно падаха първите снежинки.
- Кицум - изхриптя Евелина. - След няколко минути здраво ще се счепкаме с тях... Направи ми една услуга!
- Казвай, де.
- Ако оцелееш... погрижи се за децата ни! В Братството знаят къде са. Ето ти моя смъртен медальон, за да го покажеш на Бащицата...
- Ама вие и челяд сте имали?! - изуми се клоунът.
- Че какво толкова чудно - засегна се Нодлик. - Двечки, момче и момиче. Не им разказвай лошите неща за нас, Кицум...
- Дадено... Само че - повиши глас той, - това е ако не се измъкнем! Стига сте плакали! Живи сме още... Пазете се! Идат!
Вълната атакуващи се вряза в барикадата.
Ножовете на Таниша не пропускаха целта си. Евелина сееше железни звездички като просо напролет. Мечовете на Нодлик вдигаха фонтани кръв. Веригата на Кицум жънеше глави. Една, втора, трета...
- Таниша, Евелина! Мерете се в Ахата! Не я изпускайте!
Сивите наемници виждаха бившата робиня, която тичаше в средата на тълпата Дану. В ръцете си момичето размахваше нелеп, макар и красиво изработен дървен меч.
Уви, Кицум, а и останалите Сиви знаеха, че това хич не е играчка.