- Идеята не е добра, Кицум. Евелина е права, данката само това чака -да докопа оръжие... Я по-добре да я пратим да тича пред конете, да им пази муцуните от кръвопийците.
- Това е сигурна смърт, Нодлик - намръщи се старият смешник.
- Ти да не би да я съжаляваш тая гнида нечовешка - изписка Евелина прегракнало.
- Ха! Не ми дреме нито за нея, нито за вас. Ама първо питайте господин Онфим, тя е негова собственост.
Доводът подейства на жонгльорите отрезвяващо. Те се спогледаха -кисели и смутени.
- Ей, вашата семка еретична! - развика се отново Еремий от задния фургон. - Готови ли сте, бре?
- Готови сме! - отвърна клоунът.
- Тогава шибвайте конете и тръгвайте най-сетне! Господин Онфим вика, че ятото нямало да ни преследва дълго.
- Подавай ми стрелите, Ахата - самоуверено нареди Кицум.
Девойката само кимна.
След няколко мига пъкълът се стовари върху тях. Авларите връхлетяха фургоните с рязък, бръснещ полет. Остро и отвратително лъхна на леш, вонята незабавно нанесе поражения и първата жертва се оказа Евелина. Тя се провеси от капрата и заповръща на пътя. Нодлик и Трош само се сгърчиха от погнуса, но някак устояха. Единствено Кицум не трепна. Вдигна лъка и стреля. Първото телце от крилатата сган се търкулна под копитата на конете.
Тъкмо срешу животните се бяха насочили дребните вампири.
Наметнатите килимени и брезентови качулки запращяха под множеството остри и неуморни нокътчета. Конете с паническо цвилене хукнаха напред, забравили, че допреди малко нито юзди, нито камшици бяха в състояние да ги накарат да се разбързат.
Нодлик също започна да праща стрела подир стрела в авларите. Трош завлече навътре полуприпадналата от смрадта на вампирите Евелина, която не спираше да бълва стомашния си сок. Полза от нея скоро нямаше да има.
Два лъка против стотина пърхащи като пеперуди твари. Очевидно съпротивата не бе достатъчна и авларите го усетиха. Зарязаха риска да се мотаят в нозете на препускащите коне и атакуваха хората.
Ахата наслуки замахна с попадналия й под ръка черпак, за да отбие нападението на един от прилепите. Улучи - право по уродливата, зейнала паст, пълна със ситни, ала много остри зъби. Изродът се задави със собствената си кръв и от грациозно летящо създание се превърна в мятаща се кожена торба, която тупна на земята. Ахата се надяваше, че гадината ще бъде размазана от колелото на фургона. Момичето потръпна - като истинска Дану тя презираше лова, за нея животът на всяко същество бе съкровище, което следваше с трепет да се пази... Ала това изчадие, прилепът, не бе честно и невинно животинче, нито пък свирепо, но естествено зверче. Тези твари бяха породени от Орден Кутул в мрачните му подземни лаборатории. Авларите бяха гнусни изтърсаци на хуманусовата магия.
„Към такива не бива да чувствам и капка жал!"
Кицум бе оставил юздите - конете и без това препускаха като вихрогони. Гърбовете им се бяха превърнали в шаващо гнездо прилепи. Клоунът, Нодлик и Трош без колебание забиваха леки стрели в гъмжилото, уверени, че няма да навредят на горките животни. Тварите капеха като гнили круши, ала за беда бяха твърде много... Евелина най-сетне дойде на себе си и заедно с Ахата започна да пъди авларите от стрелците.
Използваше тояга, с която бе невероятно ловка - твърде ловка даже за опитен жонгльор.
Ала прилепите-вампири нямаха край...
Трош изохка и се хвана за окървавеното си рамо. Кицум удари шамар на черната твар, впила се във врата му.
Тежка ръка имаше смешникът - пестникът му спука тялото на прилепа, пръсна тъмна, почти мастилена кръв и вампирът се търкулна във фургона, където Ахата размаза отвратителната му глава с крак. Едва не повърна като Евелина...
След миг артистите вече не можеха да стрелят по накацалите върху конете твари - налагаше се бранят себе си. Облакът авлари щеше да ги удави като буреносна вълна...
Едната от крантите в безумен напън скъса сбруята и пречупи хамута. Освободеното животно хукна напред към измамното спасение. Черното ято го последва, натискът на прилепите срещу хората отслабна...
Преди да се изтръгнат от смъртоносната прегръдка на летящата глутница, от впряга се отскубна още един кон. Клетото добиче бе загубено. Но пък авларите тутакси престанаха да нападат. С лениви замахвания на крилете черното ято се разпръсна - бяха си осигурили пиршество.
Оцелелият чифт измъчени и изранени коне издържа още половин левга, а сетне животните почнаха да плюят пяна и да се задъхват... фургонът спря.