- Готов съм незабавно да тръгна на изток, повелителю...
- От запад също има лоши вести - прекъсна го Императорът. -Пощенски гълъб ми достави донесение от центурион, служещ в Дванайсети легион. Близо пет хиляди джуджета са прекосили река Тила и напредват по Западния друм. Два легиона и шестнайсет кохорти опълчение са били разбити. Легатът загинал в боя. Добре е направил, иначе щеше да се наложи да го екзекутирам... Какво още видя в огледалото, Фесис?
Фесис прекрасно разбираше какво иска да чуе владетелят.
Каза го.
- Възможно ли е недорасляците да са толкова смели, защото и те са получили своята светиня, Диамантения меч - изрази съмненията си Владетелят. - Щом Дану вече разполагат с Имелсторн...
Фесис се замисли.
- Мога да се опитам да проверя с Изкривяващия камък...
- Не се опитвай, а го направи! Подземният народ атакува държавата от залез слънце, а Дану - от изгрев! Кога ще разбереш какво наистина става? Какво ти е нобходимо за заклинанието.
- Само малко тишина, повелителю.
- Да те оставя ли сам?
- Не е необходимо. Мисля... направо да ви покажа какво става през огледалото.
- Действай!
Този път никакви затруднения с кристала не възникнаха -камъкът сякаш окончателно беше признал властта на Фесис над себе си. По повърхността на огледалото затрепка сива мараня, после то се изчисти и...
Виждаха хирда, който бодро крачеше по Западния друм като едно същество от тъмносинкава стомана на фона на снежната белота и черните силуети на оголените от листа дървета. Отрядът трудно можеше да се нарече истинска войска. Императорът с опитно око оцени бройката - четири и половина хиляди секири, не повече.
- Добре - каза той. Отново бе хладен и сдържан. - Какво ти е, Фесис? - запита неочаквано.
По лицето на съветника течеше пот.
- Усещам нещо... откъм хирда... - изхърка младежът. - Ето го! Императоре мой! Погледнете в средата! Там, на носилка! Ох!
Огледалото помръкна.
Няколко минути Императорът мълчеше, а Фесис идваше на себе си от стисналата го за сърцето болка.
- Прав бях - бавно изрече владетелят. - Драгнир,
Диамантеният меч, води джуджетата на изток. От другата страна вървят Дану с Дървения меч. Какво значи това?
- Ако... ако са верни пророчествата, Дървеният и Диамантеният меч са създадени да се унищожат взаимно...
- Би било прекалено хубаво. Въпросът с въстаналите Дану и метежните джуджета би се решил от само себе си. Само че същите пророчества казват, че двата Меча ще завладеят света. Някакви си два Меча. Не пълчища твари или незнайни армии отвън... Е, съветнико мой, какво предлагаш?
- Разделете армията на две и...
- Не! - Императорът чак потръпна. - Бароните и Седми легион са станали несигурни след онзи фанатик на архиепископа! Ще почне гражданска война!
- Но Империята е изправена пред нашествие! Дълг на всеки поданик е да брани човешкото!
- Така е... и при други обстоятелства бих те послушал. Но не и сега.
- А какво смята да предприеме моят господар, позволете да запитам?
- Ще чакаме.
- Какво? - изуми се Фесис.
Императорът с широки крачки се върна към масата с картата и махна на Фесис с ръка.
Върху пергамента лежаха два кинжала - единият с дръжката на запад, другият - на изток. Остриетата им сочеха средата на Империята.
- Ние сме тук. - Императорът заби пръст в картата. - Ще наредя на стратезите да пресметнат къде двата меча ще се срещнат. Засега са се насочили към Мелиин. Щом обаче видят какво е останало от столицата...
- Взаимната им омраза ще надделее над ненавистта им към хуманусите - довърши Фесис.
Владетелят кимна:
- А ние ще ги чакаме.
Сетне зарея неразгадаем взор към тавана на шатрата.
- Свободен си. Повикай вестоносците и стратезите! - Фесис с поклон напусна.
Сеамни бе щастлива. Народът й напредваше, режейки гнилата плът на държавата на поробителите.
Родителите й също бяха живи, но военният съвет на князете ги беше оставил заедно с малка група стрелци да пазят децата -бъдещето на Дану - в убежищата сред Пущинака.
Последната радостна вест й бе съобщена лично от принц Седрик.
Благородният Дану, по своя инициатива нарекъл се оръженосец на Приносителката, продължаваше да докладва:
- Ние не стояхме със скърстени ръце, о, Сеамни Велика! Ние дори нападнахме самия Император на хуманусите!
- Самия Иператор? - ахна Сеамни.
- Два пъти - гордо съобщи Седрик. - Ала, уви, той се оказа добре защитен от нашата магия. Първо пратихме двуличник, но той се провали. Вторият удар може обаче да смятаме, че постигна известен успех. Проникнахме в спомените на вожда на хуманусите. Някога, когато още е бил дете, маговете са го накарали да убие на арената две наши чеда. Невероятно, но хуманусът изпитваше чувство за вина от стореното! За съжаление после не успяхме да му въздействаме така, че да се самоубие, преди да е дал наследник на престола. Но пък сполучихме в друго - Императорът прехвърли отговорността за престъплението си върху маговете на Дъгата -типично за жалките хумануси! И така успяхме да го скараме с ордените.