Ахата потърка чело. Припомни си едно видение - висок младеж с красиво дори за хуманус лице... открито лице. С броня, върху която се виждаше василиск...
- Повече нашите чародеи не успяха да постигнат, но споменът за момичето с белег на шията продължава да преследва главния ни враг и разпалва омразата му към маговете, без които той не може да ни победи само със своите легиони!
Ахата-Сеамни мълчеше. Седрик предпазливо се изкашля.
- Доволна ли си от нас, Приносителко? - почти плахо попита той.
Тя трепна. Обърна лице към принца. В чертите му продължаваше да вижда юношата с болката в очите.
- Доволна съм - твърдо изрече тя. - Чуй ме, благородни и храбри принце! Стига сме се забавлявали с обиталищата на хуманусите. Опожаряването на дребни градчета и екзекуциите на хуманусите само ни бавят! Трябва час по-скоро да стигнем до древния град, където ще поискаме пълната разплата за всичко! Имелсторн ще ни защити!
- Да бъде волята на Приносителката - поклони се развълнуваният Седрик.
Зимата на война и разорение се оказа на всичко отгоре и сурова. Като вражески армии плъзнаха виелици. Поданиците на Империята със старх се питаха какво ще им донесе съдбата нататък. Някои от заран до заник редяха молитви в Църквата на спасителя, останалите култове губеха вярващи. Други правеха запаси от храна, дърва за огрев, събираха оръжия, укрепваха домовете си. Вече съвсем малко хора тръгваха да се записват във войската. Немалко от тях ставаха жертви на плъзналите по заснежените гори вълчи глутници.
Императорската армия отново стоеше на стан. Легионните знамена се развяваха на няколко хвърлея от пепелищата на Мелиин, край северната порта. Маршът бе проведен бързо и без усложнения въпреки студовете и липсата на фураж за товарните коне. По заповед на Императора повечето животни отидоха в казаните, а багажът от обоза бе разпределен по войнишките раници, за което всеки легионер получи на ръка щедро заплащане.
В императорската шатра безспир прииждаха разузнавачи.
- Джуджетата от запад се приближават, повелителю. Песни пеят. Храбро вървят, чак да им завидиш. Пердашат през преспите, в които човек би затънал до кръста. Ние решихме да не нападаме...
- Добре сте постъпили - кимна Императорът. - Всяко нещо с времето си. Благодаря за службата, центурион.
- Служа на Империята!
На изток не бяха пратени съгледвачи - владетелят следеше придвижването на Дану с помощта на магическото огледало, Фесис почти не се отделяше от Императора. Направи му впечатление израза на лицето на Негово величество, когато гледаше маршируващите горски воини. Но не можа да го разтълкува.
Вестта, че Дану са престанали да убиват и рушат по пътя си, владетелят прие някак прекалено радостно. На Фесис му се струваше, че това не се дължи само на облекчението, че поданиците на държавата ще запазят живота и имуществото си.
Последва заповед да не се пречи на придвижващите се към града войски на нехората.
Легионите чакаха. Отделни групи проверяваха пепелищата, които бяха опустели и съвсем за кратко време бяха придобили вид на древни развалини. От столицата си бяха отишли даже мародерите.
Постепенно войската плъзваше пипала към околните градове, които бяха пълни с бежанци. Те интересуваха Императора най-вече откъм финансовата страна. Легионерите докараха делегация бивши мелиински търговци, които много се оплакваха от окаяното си положение, но не посмяха да откажат да платят военни данъци. Срещу това им бе обещано намаляване на таксите за през следващите пет години. Търговците обаче не бяха във възторг.
По настояване на Фесис срещу хирда бе пратен бързоподвижен конен отряд арбалетчици. Докладът стресна младежа, но пък прибави сигурност у Императора.
- Нашите болтове хвърчат покрай тях! - твърдеше разузнавачът. - Уж го чукнеш където трябва, пък стрелата се отплесне...
- Видя ли? - обърна се Императорът към Фесис, след като освободи войника. - Диамантения меч ги пази. Безсмислено е да се мъча да ги спра. Нека се срещнат, сбият и изтощят сами - Драгнир против Имелсторн.
Фесис само клатеше глава, но вече се беше отказал да увещава Императора. Планът продължаваше да му се струва несигурен и твърде рискован. Никой не можеше да предвиди как и дали ще потръгне сблъсъкът между древните Братя-врагове в благоприятна за човеците насока. Какво щеше да последва, ако на Мечовете им хрумнеше да се обединят, за да унищожат хората, а чак насетне да си изясняват отношенията помежду си?