Но Императорът бе непреклонен. А и Фесис се разколеба, след като прочете донесенията за гибелта на Дванайсети и Четиринайсети легиони.
Имаше и още нещо, което силно вълнуваше Фесис-Кер, бившият Сив наемник и настоящ втори имперски легат.
Завръщането вкъщи. По-точно - невъзможността да се завърне в Долината, дори ако му се наложеше.
Не, заклинанието не се беше повредило от срещата с изчадието от гробницата, Фесис го провери внимателно, брънка по брънка. Другаде бе грешката и младежът се страхуваше да си помисли за нея. Но накрая му се наложи да си признае - Долината бе изчезнала от мястото си във всемира. Тази почти безобидна формулировка можеше да означава какво ли не - от преместването на света на магьосниците по тяхна воля... до крайно нежеланата вероятност Долината да е била унищожена. Последното Фесис с огромно усилие се осмели да си каже наум. Все пак се надяваше, че "прицелът" на заклинанието се беше отклонил от магическия "фар", който привързваше вълшебния коридор за прибиране. Да, навярно беше това...
Но новата препроверка на заклинанието не откриваше нищо нередно.
И все пак - това с унищожението бе абсурдно! Кому би хрумнало да превърне в развалини цял един свят... фамилната къща... вечно загрижената, мила леля Аглая...
"Има кой!" - изплува упорито пъдената мисъл и Фесис изтръпна.
Козокраките. Загадъчните зловещи дарители.
Младежът отново и отново си налагаше да не си блъска главата над тези въпроси и гледаше да се залисва с армейските дела. Като втори легат и имперски съветник имаше правото да си пъха носа почти навсякъде.
Използваше го бракониерски.
След две седмици вестоносците тичешком нахълтаха в шатрата на Императора.
Отрядът на Дану бе на няколко левги от руините на престолния град.
Хирдът на джуджетата бе почти на същото разстояние от Мелиин.
Фесис започна да усеща връхлитащите от двете посоки враждебни потоци Сила.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
- Какво имаш да кажеш, Фесис?
- Моля за извинение за изказваните преди съмнения в прозорливостта на моя Император. Драгнир и Имелсторн наистина са в капан. Враждата ги влече по-силно от двойка лудо влюбени пеперуди. Сблъсъкт им е неизбежен. За нашите легиони ще остане единствено работа по почистване.
- Почистване? - устните на владетеля се раздвижиха в тънка жестока усмивка, Фесис се смути.
- Имах предвид, да се пленят оцелелите...
- Те надали ще се предадат, съветнико. Бъди прям. Няма място за емоции, когато се обсъждат толкова важни неща. Оцелелите ще бъдат избити...
Гласът на Императора изведнъж изтъня, владетелят млъкна -намръщен, мрачен. Младежът с изумление се взираше в лицето на владетеля.
"Какво му става, демони Фесис. Легатите, граф Тарвус... е, то други читави хора няма. Нека заповядат.
Щом палатката се напълни, граф Тарвус по покана на Императора започна да излага становището си, че хирдът е по-опасният враг отколкото шепата Дану (никой освен Фесис не бе посветен в плановете на Императора), но изведнъж в шатрата влетя зачервен от бързане вестоносец. Нарушавайки всякакви традиции, войникът извика:
- Магове, Императоре мой!
Легатите като един се хванаха за мечовете. Само владетелят остана спокоен.
- Пръстенът ми не усеща присъствие на атакуваща магия, войнико. Да не би да атакуват, яхнали коне и навлекли обикновени доспехи?
Вестоносецът се усети. Беше съвсем младо момче, очите му се насълзиха от срам. Той преклони коляно и с отчаян глас каза, гледайки земята:
- Не, Императоре мой... накажете ме за нарушението... Маговете са пратили парламентьор... Върховният маг на Лив, магичката Сежес покорно моли за аудиенция...
Този път и Тарвус се вкопчи в меча, Фесис едва не изтърва Изкривяващия кристал. Императорът само трепна като от убождане.
След миг произнесе със спокоен глас:
- момко наказанието ти ще е да доведеш назованата дама, с прицелен в тила й арбалет. Нека острието на болта я гъделичка и я подсеща с кого си има работа. Изглежда е забравила... Капитане! -обърна се към командира на Волните. - Две дузини стрелци насам! Графе, останете вие... и съветник Фесис. Господа легати, бъдете при войниците си.