В шатрата за миг възцари мълчание.
- Нека видим какво ще ми предложи тази кучка - изрече Императорът с такъв тон, че ако репликата бе насочена към Фесис, младежът би дезертирал начаса.
Сежес стоеше в центъра на плътен пръстен стрелци - не смееха все пак да я доближат на повече от пет крачки - близо до платнището на шатрата, през което духаше студен вятър и развяваше светлосиньото й наметало, заедно с тънката рокля в същия цвят. Войниците потракваха със зъби от поривите, но вълшебницата не трепваше - висока, тънка, стройна.
- Насам, мадам - без капка уважение рече един от Волните и й посочи място до походната маса, от която бяха прибрани всички карти и свитъци.
- Благодаря, ще остана тук - мелодично отвърна Сежес.
Волният се обърна към Императора. Владетелят сви рамене и тръгна сам насреща. С жест накара войниците да се отдръпнат, за да я гледа цялата. Деляха ги дванайсет крачки. Бялата му рицарска ръкавица стоеше като щит. Очите на Сежес се уголемиха, когато я забеляза.
Противниците - бившата наставница и вчерашният ученик -мълчаха.
Императорът я разглеждаше сякаш за първи път.
Беше копнял за тази среща. Но си я представяше другояче -в двора на превзета крепост, сред още топли тела на убити. А тя -гола, изнасилена от поне една кохорта легионери. Гърдите -отрязани, коремът - разпран. Чудесна среща!
- Напуснете всички, освен Фесис. Графе, вас ви моля да го сторите, не бих искал да ви заповядвам като на обикновен войник.
Словата на Императора паднаха като гръм от ясно небе.
- Повилителю... сигурен ли сте? - учтиво се осведоми Тарвус.
- Напълно. Госпожата надали ще дръзне да прави глупости срещу това - владетелят високо вдигна лявата си ръка и с удоволствие забеляза как Сежес потръпна.
- Служа на Империята! - поклони се графът. Шатрата опустя.
Сежес хвърли бърз поглед към бившия Сив боец, усети скрития в пазвата му Изкривяващ кристал и злобно присви устни.
- Ти май искаше да говориш пред моите воини и командири? - запита Императорът. - Съжалявам, че те лиших от публика.
- Нямам време да играя глупави игри с теб, момче! - свадливо изсъска Сежес. Без да чака покана, тя се настани в креслото и протегна напред крака, обути във високи, оплескани с кал ботуши.
- Недей да стърчиш, трябва да си поговорим.
Без да обели и дума, Императорът вдигна левия си юмрук. По костената бяла повърхност, по хитроумно огънатите пластини на ръкавицата потекоха бързи тънки ручейчета оранжев пламък - все едно гневът на владетеля мигновено придобиваше плът.
Сежес изохка и вдигна ръце пред лицето си, за да се предпази, Фесис отстрани долови как тя мигновено изплете и вдигна заклинание-щит, ала оранжевите отблясъци го пронизваха и я заслепяваха.
- Знаех си - сподавено каза вълшебницата. - Оръжието на Врага. И този ратай... - Тя хвърли унищожителен поглед към Фесис. - Ти го донесе!
Но омразата в очите й беше маска, под която прозираше страх и недоумение. Тя или още не беше проумяла що за птица е съветникът на Императора, или се чудеше какво прави тук един маг от Долината.
- Нали уж дойде да преговаряме, Сежес? - язвително запита Императорът. - Или си пристигнала, за да сипеш оскърбления?
- Махни това... свали си ръката... - Лицето на Сежес се изкриви от напрежение. - Добре, моля за извинение... Знаеш ли, че светът ни е на ръба на гибелта?
- И преди съм чувал тези басни - равнодушно кимна владетелят.
- Само че този път е истина! - не издържа вълшебницата. Императорът повдигна вежди.
- Този път? Да разбирам ли, че преди това сте ме гощавали със зелен хайвер? И редно ли е сега да седна и да ти повярвам, да зяпна с отворена уста и да ми потекат лигите за нова лъжичка?
Сежес отчаяно плесна с ръце. Ако се преструваше, бе безукорна актриса, Фесис си помисли, че дамата вероятно си е сбъркала призванието.
- Мога да ти покажа... - възкликна тя, но Императорът я прекъсна.
- Не, Сежес, аз ще ти покажа. Да не мислиш, че ще ти позволя да ми баеш след всичко, което се случи?
- Този тук - тя посочи с пръст към Фесис - си твори магия на воля до теб, а нему едва ли можеш да имаш доверие! Знаеш ли кой е той? Той е маг! При това - не от нашия свят. Нека ти каже истината... ако смее!
- Нямам намерение да обсъждам пред теб достойнствата или недостатъците на верните си съратници... - хладно отвърна Императорът, сякаш нищо от изреченото не го бе изненадало.
- Но как тогава да те убедя в искреността си?! - развика се съвсем невъздържано Сежес.
- Ти и искреност?
Вълшебницата се оклюма. Тънките й пръсти нервно се свиваха. Императорът продължи: