- Ти си майка на лъжата, Сежес. Зная, че искахте да ме убиете. Сигурно ви беше дотегнало да управлявате иззад кулисите, нали?
Да, наистина добре би звучала императорска титла към името ти, признавам. Двете покушения също бяха добре изпипани, пак ви свалям шапка. После обвинихте жалките остатъци от народа Дану, за да ме лишите от най-верните ми легиони. С Първи и Пети бих ви смачкал още в Мелиин. Никой нямаше да се измъкне.
Сежес вдигна лице. Очите й бяха пълни с ужас. Притискаше с пръсти слепоочията си, сякаш я мъчеше мигрена.
- Ти... ти... вярваш, че атентатите са били наша... постановка?
- Как иначе, скъпа? - усмихна се мразовито Императорът. -Гениален план. Ако покушението постигнеше целта си, вие поемахте цялата власт в Империята. Ако не, щяхте да ме наплашите така, че да не смея и до нужника да ида без глутница от ваши доверени магостражи. И да ме въртите на малкия си пръст, както ви се прииска. Разбира се, за пред поданиците виновници щяхте да изкарате нещастните Дану. Обаче оплетохте конците.
Сигурно се изпокарахте предварително за рибата, която още плуваше в развъдника. Сдърпахте се за празния тиган, скъпа. И то така, че поради вашата некадърност Дану си върнаха Имелсторн, а джуджетата - Драгнир. И сега два отряда бунтовници се приближават към това, което остана след вашите магически щуротии от столицата. С тях трябваше да се занимавате, не с интриги. Нито да пускате муха под опашката на архиепископа на най-влиятелната църква в държавата за някакъв си Съден ден и Свършек на света! О, може това да не е ваше дело, а истерия на свещениците, които само чакат Пришествието на Спасителя си. Но в такъв случай ваше задължение към човешката раса и държавата беше да успокоите поданиците.
Сежес направо се вкамени, Фесис се напрегна, напипа Изкривяващия кристал. Но не - магьосницата не се готвеше за удар. Тя наистина бе потресена от обвиненията.
- Впрочем - добави Императорът, - поне да се бяхте погрижили да върнте обратно в зандана онази черна крилата твар, която изхвръкна от подземията на главната кула на Кутул.
- Императоре мой - намеси се Фесис.
- Слушам те, съветнико.
- Позволете ми да разпитам пратеничката!
- Аз... - подскочи Сежес.
- Ти ще мълчиш. - Бялата ръкавица отново се наля с оранжев огън. - Разрешавам, втори легат.
- Що за чудовище беше онова от криптата под замъка на Лилавия орден, Сежес? - Фесис погледна вълшебницата право в обезумелите очи. Наложи му се да напрегне цялата си воля. -Откога е там? Защо е имало прокопан тунел до гробницата, след като е трябвало гадината да бъде зазидана во веки веков?! За какво сте искали да използвате онова чудовище, Сежес? Ти знаеш, че то е родствено на същите твари, които ми дадоха ръкавицата за Императора. Отговаряй!
Сежес хапеше устните си. Императорът с изумление се вглеждаше в наставницата си. Това ли е същата Ледена Сежес, която той познаваше, олицетворението на хладнокръвието?
- По-добре си кажи истината - подкани я той. - В твой интерес е. След като смяташ, че моят съветник е способен да разпознава лъжата.
- Истината... - Вълшебницата горчиво се усмихна. - Цялата истина... И да ти кажа... каквото и да ти кажа, няма да ми повярваш. Ти наистина порасна, момче. Не се усетих кога стана това. Добре, нека бъде твоето. Ще бъда напълно откровена. При едно условие.
Остави Дъгата на мира.
- Императорът не дължи никому нищо... - надменно заяви младият владетел. - Особено обещания. Ако признаваш, че си виновна в държавна измяна...
- Нямам какво да признавам - избухна Сежес. - Слушай, щом си ме питал, и не казвай после, че не си ме чул!
- Слушам.
- Ние... най-силните магове на Дъгата в този момент водим битка. Битка с най-страшния враг, какъвто не познават летописите ни. Същият, който някога е прокудил предците ни и те са избягали от Южния континент насам през вътрешните морета - право към Брега на черепите.
- Истина ли казва тя. Фесис? ... - Очите на Сежес бяха отчаяни.
- Нека говори още, повелителю. Така ще мога да определя поточно .
- Продължавай, Сежес.
- Този Враг... се завърна. Не зная по какъв начин, но се върна.
Подхвърли ти тази ръкавица... насъска те срещу нас...
- Това можеш да го пропуснеш. Нататък... - Сежес нервно преглътна на сухо.
- Не си ли учуден, Императоре, че легионите ти не срещнаха никой от Върховните магове на ордените? Не те ли учудиха примитивните бойни заклинания? Общата мощ на Небесната дъга би накарала Мелиин да потъне вдън земя!
- Без изхвърляния, Сежес. Нямам желание да слушам самохвалства.
- Но ще се съгласиш, че щурмът на кулата на Кутул щеше да ти коства много повече войници, ако на стените не стояха момчета и момичета от школата на Лилавия орден?