- Тук аз задавам въпросите, Сежес, не се самозабравяй! -заплаши я открито Императорът.
Сежес сякаш не го чу.
- Върховните магове бяхме заети, Императоре. Заедно с всички останали адепти, които бяха достигнали нужния ранг, ние зарязахме всичко и всички, за да водим съвсем друго сражение. Противопоставихме се на онези, които някога са владеели Северния свят, които са ни преследвали като дивеч в Южния, а сега са се върнали, за да подложат на изтребление всичко живо от единия хоризонт до другия. И ти им бе нужен, Императоре - за да ни отвличаш силите и вниманието. Замисълът им се оказа верен, плановете - точни... и те напълно сполучиха засега... Да, признавам, че... - Сежес се насили да продължи, преглътна, - ...че отровното им семе попадна в подходяща почва. Ти ни мразеше. Навярно още от самото начало ние, Седмоцветието, допуснахме грешки по отношение на теб...
- Кутрето ми - неочаквано каза Императорът. - Малкото смешно кученце. Моето кученце. Защо го уби, Сежес?
Вълшебницата не издържа, сведе поглед пред пламналите му с черен огън очи.
- Владетелят не бива да бъде привързан към никого и нищо... Трябва да управлява с желязна десница...
- И това е всичко, което имаш да ми кажеш? - живо запита Императорът. - Защо изобщо сте търпели нечия желязна десница?
Защо се примирихте уж да имате над себе си имперска власт? Защо не ме убихте или не ме накарахте да се откажа от престола? За какво ви беше нужна Мелиинската династия?
- Защото не сме злодеи и властолюбци, Императоре! - вирна брадичка Сежес. - Ние вършим своята работа, дори и сега, когато сме избивани от своите, ние изпълняваме дълга си към всички смъртни, каквито сме и ние самите! Доизслушай ме! Най-добрите магове на Дъгата в този миг се сражават извън пределите на нашия свят, откъдето злокобните нашественици нанасят своя удар. Затова съм дошла да моля за мир... Ние се нуждаем от всичките сили на ордените, за да отблъснем Врага. Вероятно ще ни се наложи да... -вълшебницата едва не изхлипа, - прибегнем до магията на кръвта.
Ще се наложи да жертваме своите собствени ученици, невинни момчета и момичета, своето бъдеше... Но няма да се спрем, ако това е цената на оцеляването на този свят.
- Фесис! - Гласът на Императора изплющя като бич. Младият воин държеше пръстите си върху Изкривяващия кристал. Камъкът, сътворен тъкмо за изопачаване на самата реалност, тънко усещаше всякаква лъжа. Но сега нищо не трепна в него.
- Тя казва истината, повелителю. Или поне си вярва. - В шатрата настъпи мълчание.
Сежес притисна ръце към гърдите си
- В името на всичко свято - Ако искаш моя живот, вземи го. Но сключи мир с Дъгата. Умолявам те. Прояви... милосърдие.
Императорът бавно потърка чело и произнесе:
- Преди години... едно глупаво и малко пале искаше да живее. Същото искаше и едно малко момче, за което същото кученце бе единственото близко същество... Милосърдието ми остана върху онзи жертвеник, Сежес. Ти беше добра учителка. Ще умреш.
Вълшебницата преглътна на сухо и дрезгаво прошепна:
- Да бъде волята на справедливия владетел... Но нека моята смърт утоли жаждата ти за отмъщение! Прекрати войната против маговете! Обърни оръжие против богуомразните Дану и непокорните джуджета! Унищожи ги!
- Нямам нужда от съвети как да защитавам поданиците си - студено отвърна Императорът. - Войната ще продължи, докато не избия цялото ви проклето сборище. А които се присъединят към мен в този свещен поход, ще обучават само лечители и дъждогонци, ще се грижат за реколтите и ще ни пазят от разни дребни мерзостни твари... за които не съм сигурен дали няма да изчезнат заедно с вас. Силно подозирам, че тварите са ваши творения. И никога повече магове няма да властват - открито или негласно - над други простосмъртни, които са лишени от вълшебни дарби. Разбра ли ме?
- Да - Сежес гледаше в пода. - Излиза, че напразно жертвам живота си, така ли?
- Така излиза. Ще се справя с бунтовните джуджета, ще се споразумея и с Дану. А вашите кули ще изгоря една по една, ако ще от небето да завалят чудовища вместо сняг и дъжд!
- Императоре мой - намеси се Фесис. - Сежес не отговори на въпросите ми.
- Да, вярно е. Отговаряй, Сежес! - кимна владетелят.
- Има ли смисъл, след като присъдата ми вече е произнесена? - горчиво се изсмя вълшебницата. - Не можеш да ме измъчваш.
Нищо няма да кажа, нищо няма да узнаеш.
Отново увисна тежка тишина. Императорът многозначително потропваше с пръсти по облечената с бялата ръкавица длан. Рязко обърна глава към Фесис.