- Съветник, струва ли отговора на твоя въпрос живота на тази жена?
Фесис дълбоко си пое въздух. Сежес бе враг, може би най-силната магьосница от Дъгата, но...
- Смятам, че струва, Императоре мой. - Цяла минута кънтяща тишина.
- Нека бъде както казваш, съветнико... Сежес, ако Фесис получи задоволителен отговор, ще те помилвам. Ще говориш ли сега?
Тя бавно кимна.
- Говори,тогава.
- За чудовището от подземията на замъка Кутул знам, че... тези твари са владеели целия Северен свят. Подготвяли са велико Разрушение. Нуждаели са се от време, за да го сторят, понеже не са всесилни. А и самото Разрушение не може да се осъществи, без да се сбъднат съответните Пророчества. Във всеки свят, населен от смъртни същества, се съдържат зрънцата на неговата собствена гибел. Не зная защо е така. Просто е... свойство на Всевсемира.
Или пък - воля на боговете...
- Продължавай - кимна й сурово Фесис. Вътрешно бе смразен и от малкото, което чу. В главата му изникваха нови въпроси... но и доста стари сами намираха отговори или се обезсмисляха.
Сежес го изгледа с неприязън, но и с известно уважение, и се подчини:
- Старите господари на нашия свят, този свят, управлявали жестоко... много свирепо. Така подтиквали хората към страдания и жестокости в отношенията помежду им. По този начин... всъщност, това са мои предположения, не знам цялата истина... по този начин човешкият род е щял да се поквари и да пожелае своята гибел, а сетне и да облече това си самоубийствено щение в свети думи на пророчества. Ала древните въстанали против тиранията. И съумели да надвият Господарите. Но не смогнали да ги убият завинаги. Не знам поради каква причина... но тези създания са нещо като безсмъртни... съжалявам - Сежес се изчерви. - Знанията ми имат предели, колкото и да ми е неприятно и унизително да го призная... Древните постигнали победа и заточили тираните в гробници, запечатани с магията на кръвта на огромни жертвоприношения.....
...Човешки жертвоприношения, да... Заклинанията се оказали доста издръжливи, мнозина Господари спят от много хилядолетия насам. За съжаление магията на кръвта има един недостатък - друга силна магия, употребена близо до криптите със спящото Зло, може да пробуди Господарите отново...
- А защо държахте една от тези твари в кулата на Кутул? Поточно, защо орденът е построил своя замък върху тази гробница?
Сежес беше готова да си отхапе езика, но беше принудена да говори докрай.
- Спящите Господари... са Сила сами по себе си. И тази Сила може да бъде използвана. Магията на Дъгата се основава върху тази Сила... - Вълшебницата улови убийствения поглед на Императора и продължи почти жално: - Ние можехме да ги убием... Спящите... да ги унищожим заедно със саркофазите... но тогава щяхме да изгубим своята мощ. Всички главни кули стоят върху такива гробници. Ние... не намерихме всички погребани тирани.
Много неща са забравени... колкото и да ни се иска, ние не сме много по-силни и вещи от древните магове... Императоре, нуждаехме се от Силата на Спящите, за да защитаваме човешкия род от нехората, които ни нападаха още от времето на Брега на черепите! Ето защо, щом победихме, наказахме така жестоко неорганизираната в седемте ордени магия, за да не би някой, без да иска, да пробуди древното зло.
Императорът прехапа устни. Гледаше вълшебницата мрачно.
- Имаше пророчества - простена Сежес. - Воля, която превишава нашата, свърза старите Господари с култа към Спасителя. Две твари вече са на свобода. С тях много трудно ще се справим... Засега само се реят във висините, събират сила... но наближава часът, в който ще се стоварят върху ни - върху целия ни свят. Веднага щом третата твар се измъкне на воля...
- Можем ли да предотвратим това? - бързо запита Императорът.
Сежес поклати глава.
- Пророчествата... Някой от най-проницателните умове на Безцветния Нерг отдавна са изказали предположението, че пророците не предсказват, а по един особен начин променят света, предизвикват събитията, за които говорят. Но даже мъдреците от Нерг не знаят защо и как става това. Докато е била жива паметта за владичеството на Господарите, първите кули на ордените са били строени върху гробници. После... Ние чувстваме, че третата твар е почти възкръснала, но не знаем къде е тя...
- Момент - Императорът потърка чело. - За каква памет ми говориш? Сега почвам да виждам в разказа ти противоречия.
Навярно си успяла да заблудиш съветника ми Фесис, но за каква памет, за какви първи кули става дума, след като сме пришълци в Северния свят?
- Кулите са били построени преди Изхода, повелителю -усмихна се Сежес.
Веждите на владетеля литнаха нагоре в искрена почуда.