Безумието на Имелсторн достигна връхната си точка, когато Императорът с плоското на меча погали белега по шията на Сеамни, след като бе замахнал уж да я обезглави... и чевръсто отстъпи. Свенлива усмивка: прости ми...
Дървеният меч избухна в лавина от движения. Атака! Още! И още! Напред! Императорът се спъна, отстъпи, на лицето му -изумление и ужас. Атака! Оръжието на човека неумело се опитва да парира... Ахата с все сили се завъртя и стовари
Имелсторн върху бронираното рамо на хумануса. Дървеният меч се плъзна и се впи с незащитената му шия.
Отсечената глава подхвръкна нагоре. Плисна кръв като благодатен дъжд, окъпа девойката-Дану, под нозете й падна мъртвото тяло. Главата се търкулна на една страна, мечът иззвънтя на друга.
Сеамни, задъхана и тържествуваща, постави крак върху герба, изкован върху нагръдника.
"Това ще е символът на нашата победа - ботуш на горски воин гази имперския василиск!"
- Довърших те, надменно нищожество - изрече тя на глас... и усети, че не изпитва истинска радост.
Тези негови очи... и топлата искра в дълбочината им... Никой досега не я беше гледал по този начин. С въжделение, което бе чисто и почти свято. Останалите Дану биха го сметнали за кощунство. Може би защото не биха успели да я пожелаят по толкова мек, топъл и възвишен начин... Те й се прекланяха - и толкова. Преди, когато беше робиня, хората я поглеждаха мазно, животински. Навярно само Трош... клетият Трош... но в неговите очи нямаше същата дълбочина... и всеотдайност.
Тя въздъхна и се отпусна на колене пред обезглавения труп.
Не ти помогнаха, човеко. Императоре без име, нито здравите доспехи, нито дългият меч, нито воинското ти майсторство.
Дървеният меч те срази, макар да го държаха неумели ръце. И така ще бъде с цялата ти раса.
Тя не разбра какво стана. Изведнъж усети остра, непоносима болка между плешките, а после окървавеният връх на стоманения меч на Императора се показа от гърдите й. Беше пробил доспехите като пергамент.
Ахата се задави, свлече настрани. Последното й нелепо желание бе да види убиеца си. Някак успя да завърти глава.
С гаснещи очи съзря момченцето. С малката си ръчица то бършеше пръснала кръв на Дану от личицето си. Другата все още твърдо стискаше дръжката на меча на човешкия владетел.
Агония!
...агонията сложи край на видението, Сеамни дойде на себе си, сякаш жилната с камшика на забравения си някогашен собственик, господин Онфим.
Воините Дану стояха около своята Яснозряща и Приносителка на меча и с изумление и ужас гледаха снега под нея.
Всичко бе оплискано с кръв, макар по Сеамни да нямаше рани.
Тя още усещаше прималяване, но рязко изтръгна Имелсторн от ножницата - по острието имаше засъхваща черна кръв.
Той с огромно усилие изплува от небитието на несвяста. Пред него бавно гаснеше магическото огледало - объркана, готова да заплаче девойка Дану, обкръжена от воините си.
Болеше го гърлото. Сякаш Дървеният меч наистина бе минал през шията му.
- Повелителю?
Императорът слабо се усмихна.
- Всичко е наред, втори легат... Благодаря ти. Всичко стана точно както го исках. Сега вече знам името й... как ли е оцеляла тогава.
- Императоре мой...
- Да, Фесис, слушам те. Само ми подай ръка, за да се изправя...
- Повелителю, във войската е почнало брожение. Надежден е само отрядът на граф Тарвус, Първи легион и кохортата арбалетчици на легат Сула. Ако не дадем сигнал за настъпление, ще избухне бунт. Нямаме време...
Императорът втренчено и внимателно погледна съветника си в лицето.
- Даваш добри съвети, Фесис. Не те знам откъде си и не искам да зная, освен ако сам не се решиш да ми разкажеш... Добре. Поемаме. Цялата ярост на Имелсторн ще си стовари върху ни, но си прав - нямаме избор. Нека повикат графа и легата на Първи.
Бяха си построили малка колибка от клони, вкопана подобно на долмена от друга страна на могилата. В стената от пръст имаше огнище, димът излизаше през дупка покрай покрива от наръчи суха трева. Снегът наваля, натрупа и вътре бе станало почти уютно.
Имаше място колкото за спане. Повече не им трябваше.
Тави ловуваше зайци със саморъчно изработен лък. Акциум размишляваше и се вслушваше в недостъпните за девойката Висши сфери на астралата.
Всеки ден по три-четири пъти двамата слизаха в гробницата. Полумъртвата твар лежеше, както я бяха зарязали. Тави Кан-Мола тъкмо бе почнала да се успокоява, когато изведнъж й се стори, че безобразната муцуна е придобила израз на злорадо ухилване. В същото време положението на този труп-нетруп не се беше променило и на косъм.