Дървеният меч ги беше завладял - те му отдаваха силата си, той им я връщаше, напоена с отровата на ненавистта.
Бившият Сив наемник в този момент не би рискувал да излезе и срещу най-слабия и неопитен горски воин.
Императорът спря коня на трийсетина крачки от замръзналия строй на противника. Зад линията мечоносци се виждаше разпръсната тълпа стрелци.
- Искам да говоря - бавно и високо изрече Императорът - с вашата предводителка, Сеамни Оектакан.
Сред Дану премина вълна от движение - като вятър през дървесни корони. После воините се заотдръпваха от пътя на невисоко младо момиче, което измамно мирно прегръщаше златистокафявия Имелсторн.
- За какво искаш да говорим, Императоре на хората? -гласът й бе чист и ясен, произношението правилно, без ни най-малък акцент.
- За неща, за които не се приказва посред голо студено поле.
- Не ти вярвам! - викът й бе по-скоро отчаян, отколкото презрителен.
- Никой никому не вярва в днешно време, когато иде Свършека на света... Фесис, приятелю, разпъни шатра, ако обичаш.
Фесис изпълни поисканото, шашнат от необичайния, мек тон на владетеля. Косо погледна момичето Дану, към която Императорът се беше обърнал толкова... нежно?
..Ох, по демоните, да не са го омагьосали!?"
Хвърленият върху снега купол се изду, докато младият маг си блъскаше главата над странното поведение на Императора.
- Нямам оръжие - каза през това време повелителят на Мелиин. - Не искам да оставяш своето. Ще говориш с мен, държейки ръката си на ефеса на Дървения меч. Съгласна ли си?
В тълпата Дану избухнаха яростни протестиращи вопли,
Фесис не разбираше езика на им, но ропотът бе сам по себе си красноречив.
Въпреки недоволството на своите, девойката все пак излезе от строя. Висок воин, изглежда вождът, се опита да я спре, но тя не му
обърна внимание. Вървеше право към Императора, насочила Имелсторн във василиска на нагръдника на човека.
Императорът спокойно слезе от коня, хвърли юздите на Фесис и заедно с девойката изчезна под платнището на шатрата.
Стояха един срещу друг. Императорът свали нагръдника си и остана в обикновена черна кожена куртка. На пояса си нямаше дори кинжал. Девойката Дану носеше сребриста ризница, а на главата си - островръх шлем. Дървеният меч бе готов за смъртоносен удар.
Сеамни заговори първа:
- Какво искаш да ми предложиш, нещастнико? - мъчеше се да разбуди в себе си омраза, ала гледаше виновно. - Може би си дошъл да се предадеш?
- Ти вече ме уби - каза тихо Императорът. - Квит сме.
- А-аз? Т-теб... Не си играй с думите, хуманус! Стоиш пред мен жив и здрав!
- Забрави ли схватката ни на площада в изоставения град? Ти искаше да посечеш едно човешко хлапе. Надали щеше да се гордееш с този подвиг, Яснозряща приносителко.
- Но... - Девойката не намираше думи. Бе смутена и потресена, - онова беше видение! Илюзия...
- Докато беше в него, не ти приличаше на илюзия, Сеамни.
Помниш думите ми.
- Ка-какви д-думи?...
- Че веднъж съм те убивал. После ти уби мен. Върху острието на Имелсторн остана моя кръв. Не беше ли така?
Девойката силно потръпна и сведе очи.
- Сеамни... Защо трябва да воюваме? Дори с мощта на Дървения меч вие няма да надвиете човешките легиони. Знаеш го.
И си готова да умреш. Само че тогава и племето Дану ще изчезне завинаги. На Имелсторн му е все едно дали това ще се случи.
Главното за него е отмъщението да се осъществи. Той е меч, той е предназначен да убива. Но ти, ти от природата си предназначена да даряваш живот... Нима не се замисляш за това? Нима вярваш, че Дървеният меч може да те защити... от мен... и от това?
Рязко вдигане на лявата ръка с бяла рицарска ръкавица.
Сеамни изохка от изненадваща, ненадейна болка.
Императорът бързо свали ръката си, дори я скри отзад на кръста.
- Не ми харесва да ти причинявам страдания... Само ти показах, че имам какво да противопоставя на Дървения меч. Този талисман е нещо непознато за Имелсторн. Ръкавицата е дар от Друг свят, от Чужда магия. Тази магия е зла и безпощадна... но ако не ми оставиш друг избор... Разбери, аз мога да си позволя да платя за всеки твой воин сто легионера и пак ще съм спечелил. Няма смисъл да се заплашваме. Това искам. Мир с народа Дану. Готов съм да обсъдя условията ви. А освен това... предлагам да си простим. Ние ще ви простим Брега на черепите. Вие - последната война.
Сеамни с усилие откъсна взор от очите му. Дишаше тежко, на пресекулки.
"Топлите искри в тези очи! Също както във видението! О,
Велик лес... Имелсторн, спаси ме! Това са лъжи и уловки на хуманусите, нали?! Дъгата иска да ме купи отново! Империята иска да ме излъже и да спечели битката с измама и хитрост! Имелсторн, избави ме от тежестта да мисля! Влей златистата мъгла на омразата си в мен, поведи ме!"