- Сеамни...
Тя притисна лице към гърдите му.
- Зная - глухо каза, омаяна от миризмата на потната му кожа. -Дойдоха джуджетата. Виж, трябва да ти кажа нещо...
- Не сега, мила. Обличай се, време е за сражение... С мен ли си?
Тя се усмихна, но не успя да отговори.
Фесис вече беше разбрал името на военния вожд на Дану.
Принц Седрик стоеше пред съветника на Императора, облечен в посребрена ризница и с тънък меч с перлен оттенък в ръка.
- Народът Дану вика Яснозряща си - надменно каза воинът.
- Тя е свободна да излезе от шатрата, когато пожелае. Изчакай да приключат преговорите, благородни.
Седрик мълчеше. После очите му изведнъж се изпълниха със златистокехлибарен блясък.
Фесис закъсня с част от мига. Принцът се беше втурнал към шатрата и глефата на бившия Сив боец не успя да го закачи.
Очевидно Имелсторн беше решил да изостави Яснозрящата и да се сдобие с нов Приносител.
Фесис развъртя глефата, за да се предпази от литналите в гърба му стрели. Тилът го засърбя, очакваше всеки миг да усети тъпия удар от улучването. Последва Седрик, но принцът вече бе разпрал черния плат на шатрата.
Императорът и Сеамни стояха един до друг, бяха облечени, девойката тъкмо затягаше пояса на ризницата си.
Дървеният меч се търкаляше като забравена играчка.
Принцът-воин стоеше на една педя от Имелсторн.
Запратения от Фесис нож безсилно изскърца по ризницата на Седрик.
Принцът вече вдигаше Имелсторн, и със самото вдигане нападаше.
Бялата ръкавица отново стисна острието - реакцията на Императора бе на нивото на наемниците от Сивото братство.
Лицето на владетеля се изкриви от напрежение, но и принцът не издържа - падна на едно коляно.
Ала не изпусна Дървения меч.
- Фесис! Да бягаме!...
Стрелите вече летяха като градушка. Изкривяващият кристал в ръката на Фесис припламна. Стрелите се пръснаха в огнени искри. Но не всички изгоряха.
Фесис видя, как една от тях удари девойката Дану, отхвърлената от Меча Плиносителка. Момичето се олюля.
Императорът извика, подхвана я и с великолепен скок се озова в седлото, понесъл на ръце Сеамни - леко, като перушинка. Конете се втурнаха в галоп към желязната стена щитове и знамена на Империята.
- Тя ни предаде! - изкрещя Седрик. - Убийте ги! Убийте всички! Мъст! Имелсторн е с нас!
- Убивайте всички! Мъст! Драгнир е с нас! - изкрещя Сидри и
размаха Диамантения меч.
Хирдът се люшна като стоманена вълна.
Легионите насреща не трепнаха. Първата редица застана на едно коляно, над щитовете се вдигнаха скобите на арбалетите.
Лявото крило бе успяло да се прегрупира да посрещне джуджешката атака. Само след минута малката фаланга на Подземния народ се сблъска с легионерите - нагоре пръснаха фонтани кръв. Две кохорти тръгнаха да заобиколят центъра на джуджетата - веднага ги пресрещна втората малка фаланга.
Трясък на чупещи се копия и звън на секири о мечове.
Императорът влетя в пръстена Волни и свирепо издърпа юздите - конят се вдигна на задни крака и спря, успял да се разпени от бясното препускане.
- Капитане! - изрева Императорът към командира на телохранителите си. - Погрижи се за нея! С главата си отговаряш!
Волният само кимна.
Владетелят се изправи на стремената и впи очи към мястото на започналата ръкопашна схватка с подземните воини. Пешите Дану бяха изостанали, но тичаха бързо и скъсяваха разстоянието. Стрелите им вече чаткаха по шлемовете и щитовете на легионерите, неколцина войници се проснаха простреляни смъртоносно.
- Свийте десния фланг - заповяда Императорът. - Легат Клав! Изтегли Първи легион назад! Граф Тарвус!
- Тук съм, господарю!
- Вашата дружина трябва да забави настъплението на Дану. Постарайте се да ги пленявате. Зашеметявайте ги, хвърляйте мрежи върху им - искам минимум убити.
- Но, повелителю...
- Такава е волята ми! Никой друг не ще се справи с тази заповед, освен твоите броненосци, графе! Действай и след боя ще станеш херцог на Империята, кълна се във василиска! А твоите момчета - барони! Така им кажи!
- Хер-херцог? Барони... - Графът се задави от изненада, но бързо се окопити. - Служа на Империята! Ще изпълним заповедта и няма да умрем, господарю!
- Фесис!
- Слушам, повелителю!
- Имелсторн е там! Драгнир - там! Ще се счепкат ли? - по бузите на младия владетел бе избила руменина.
- Ако им отворим път, надявам се да...
- Невкратий! Заповед за манипулите на левия фланг! Да се разпръснат и да пропуснат джуджетата. Избягвайте близък бой доколкото е възможно! Фесис! - Императорът сниши глас. -Дръж твоя кристал готов за работа...