Тънките мечове на Дану поразяваха като мълнии, за тях нямаше прегради, сякаш тежките ковани доспехи бяха от зебло. Масивните мечове на хората се трошаха като тръстика, когато се удряха в тънките сребристи остриета на горските воини. За броени секунди паднаха повече от стотина души, още толкова се простиха с живота от точните стрели докато отстъпваха - и самото отстъпление на косъм се размина с вълна от паника.
Разпръснатият строй на Дану продължи да напредва.
Виделите това легионери не се натискаха за ръкопашна схватка. Срещу Дану полетяха копия и сулици. Но врагът сякаш не усещаше натежалите си щитове. За сметка на това майсторите-ветерани, които никога не пропускаха целта със сулица, гинеха от неправдоподобно точните стрели на горските воини, които се впиваха и в най-малките междини и сглобки в доспехите на имперските войници. Падаха като покосена трева и мечоносците, така и недостигнали до врага.
Ранени почти нямаше - всяка стрела сякаш носеше убийствена отрова.
- Повелителю! - кресна Фесис, сочейки напред. Центърът на хирда бе катурнал Осми легион, кохортите му бягаха. Шести легион още издържаше на напора на двата малки строя, но те го изтласкваха неумолимо назад. Подире им оставаха купища мъртви човешки тела, нацепени от секирите на джуджетата в нещо ужасно за представяне, камо ли за гледане.
Императорът нищо не отвърна, само пришпори коня.
Кохортите се отдръпваха като опарени от неочаквано мощния си враг.
Свитата на владетеля се озова на открито и тутакси привлече облак от стрели. Но тук силата на Имелсторн срещна заклинанията на Изкривяващия камък - Фесис изпепеляваше с невидимия магически щит стрелите на Дану във въздуха.
Императорът закова коня на място и вдигна лявата си ръка напред.
Щедри са били дарителите, помисли си той, преди да удари...
- Недейте, Императоре мой! Моля ви, недейте! - Фесис скочи пред повелителя.
Юношата с василиска на гърдите присви побелели от бяс очи.
- Измяна?!
- Не! Не! Не така, Императоре мой! Инак трябва, инак...
След няколко минути тръбачите на легионите препредадоха заповедта "отбой".
За Сидри изходът на сражението бе повече от ясен - поне що се отнася до хуманусите. Но и той не бе очаквал, че имперската армия ще се огъне толкова бързо. Не беше минал и половин час, а манипулите вече хвърляха тежкото си оръжие и се криеха в гората, спасявайки нищожните си животи.
Хуманусите не искаха да се бият до последна капка кръв.
Нищо. Нямаше да им се размине.
"Ще ги колим поединично!" - ухили се джуджето. И вдигна ръка.
Той единствен от всички бе съхранил ясен разсъдък, не се беше поддал на бойната лудост. Нямаше смисъл да се впускат в преследване и да се разпиляват. Кой знае, може пък подлите човеченца да предприемат лъжлива маневра. Ами да си се лъжат. Хирдът имаше по-важна работа за уреждане, отколкото да преследва толкова страхлив дивеч.
Бе настъпил часът да се срещнат с Истинския враг...
Хирдът спря. Преподреди се. И смени посоката на удара.
Никой от воините Дану не се сети повече за изчезналата Яснозряща. Златната светлина от силата на Имелсторн играеше в очите им. Те преследваха хуманусите и се наслаждаваха на посятата в редиците им смърт.
Най-после бойното поле бе изчистено от паплач. Благо зрелище за очите на Дану! Камари човешки трупове! Самите горски воини бяха загубили петима убити и двама леко ранени -велика бе мощта на Дървения меч!
...А сега предстоеше да бъде изпълнена уговорката преди началото на боя.
- Вижте, Императоре мой... те тръгват един срещу друг...
- Фесис! Май ти повече заслужаваш да станеш херцог на Империята! Моля да ме извиниш за одевешната ми невъздържаност.
- Повелителю - намеси се легатът Клав. - Ако сега ударим... Императорът се обърна.
- Не, легате. Магията на враговете ни отново ще почувства заплаха, която ще обедини двата Меча. Капанът ни няма да щракне. Води хората към Мелиин. Събери всички, които успееш. И чакай моите заповеди. Не забравяй за семействата на загиналите -двойна заплата.
- Служа на Империята!
- Повелителю! Девойката Дану дойде на себе си. Иска да говори с вас. Донесохме я.
- Капитане... благодаря ви... Сеамни, как се чувстваш? Тя скри лице на гърдите му и зашепна - горещо и настойчиво:
- Спри ги! Спри ги! Виждам... крак, който тъпче небето.
Виждам... сива власеница на цвят като небитието... Той е близо! И третият Звяр е готов да се пробуди! Пророчествата ще се изпълнят, защото е извършен Последният грях и сърцето Му се е ожесточило...