- Какво говориш, Сеамни?!
- Спри гиии! Изпълни молбата ми, ти, който вече си ме убивал веднъж!
Лицето на Императора се сгърчи.
- Това нищо няма да промени, Сеамни. Просто ще погубя още много хора, но пак няма да успея да осуетя дуела на Имелсторн с Драгнир.
- Спри ги...
Тя отново загуби съзнание.
Як центурион я пое от седлото на Императора, който не откъсваше очи от лицето й.
- Първи легион - мрачно изрече владетелят.
- Войниците ще изпълнят заповедта - отвърна легатът.
- Фесис?
- Нека започнат да се бият. Имаме шанс само ако ги ударим, докато са залисани да се...
- Спри ги! - Сеамни отново се беше свестила, сълзи се лееха по лицето й. - Само позволи на моите съплеменници да избягат...
Не давай на Мечовете да се кръстосат... Омразата им е много силна... Ще прелее чашата на търпението Му... Повярвай, аз съм Яснозряща... Обещай ми, обещай...
Девойката затихна. Императорът хапеше устни.
- Охрана! - изръмжа той след малко. - След мен! Фесис, оставаш тук.
- Но стрелите...
- Ще се оправя! Първи легион!
Думите "отказвам да се подчиня" умряха в гърлото на императорския съветник, когато чу шепота на Ахата-Сеамни:
- Ако Братята не се сблъскат, пророчествата няма да се сбъднат... и Той ще пощади света...
- Нищо няма да се получи - въздъхна Кицум.
Двамата със Силвия се криеха в гората. Вълшебницата не използваше магия, бе твърде опасно.
- Ако направим всичко, както го замислихме, ще стане! -отсече тя. - Нали видя, че всичко се сбъдва? Нали помниш какво пише в Книгата на Спасителя, и за скакалците, и за трите Звяра... А какво пише в Апокрифите, помниш ли?
- Не съм ги чел. Нямаше да ставам монах!
- Жалко. Че не си ги чел. Двамата Братя третият ще ги укроти. Така че, щом тия двамцата, Дървения и Диамантения, се замаризят, тръгваме...
- А ще се замаризят ли? - усъмни се Кицум.
- И още как - мрачно се усмихна момичето. - Къде ще се дянат! Те се мразят помежду си повече, отколкото ненавиждат нас.
Да изчакаме.
- Учителю! - възкликна Тави и посегна към сабята си.
Застоялият въздух в подземната крипта изведнъж беше станал тежък и лепкав, рязко замириса на разложено. Светилникът угасна и девойката трескаво зашари за огниво.
- Учителю!
Оръжието вече бе в ръката й, тя стисна със зъби огнивото.
Изсече искра - челюстите я заболяха.
- Дръж се, Тави - изшумоли гласът на магьосника. - Те подновиха щурма си...
Светилникът сякаш с нежелание се разгоря отново. Бледото езиче пламък плахо се надигна от фитила. Тави бързо огледа гробницата.
Вълшебникът отново беше неподвижен - черно петно в сумрака, пълна със скрита сила фигура. Неговото сражение бе започнало.
Сянката на мъртвото чудовище изведнъж шавна, не както другите сенки, предизвикани от трепкането на светилника. Тави изстина. Ето я и нейната битка - двубой с почти безсмъртна твар, безнадеждна война. Но нямаше друг изход, освен да приеме предизвикателството и да не мисли какво ще последва...
"Злоба. Злоба. Злоба. Древна като света, дори още по-стара. По-стара от водите на океана, по-давна от слънцето и звездите. Противникът ми е такъв, че мога да насека на късове черното му тяло и да ги изгоря до пепел, а сетне да изгоря и пепелта... ала докато е жива неговата злоба, пуснала кълнове в целия свят, докато не се изпълнят Пророчествата на Разрушението - дотогава тварите, пристигнали отвъд Предела, са непобедими."
Пророчествата на Разрушението. Прокобата на Северния свят.
"Прави това, което трябва, пък нека да става каквото е орисано."
- Тави... - приглушеният глас на Акциум достигна до нея като призрак. - Тави... аз виждам, че чудовището не е съвсем безсмъртно, нито всесилно... ти вече го уби веднъж. Направи го пак и тогава...
Магът рязко замлъкна, а девойката се сгърчи от парлива вълна страдание, която избухна в снагата й, обля я от главата до петите. Акциум беше употребил нещо извънредно смъртоносно от арсеналите на Висшата магия, до нея бе достигнало ехото на отзвука.
От повторното разпалване на светилника до този миг бяха изминали не повече от двайсет удара на сърцето - човешкото й сърце бе обучено да бие равномерно, спокойно, сякаш тупкаше в гърдите на истинска, по кръв родена Волна.
Черната гадина бе възкръснала и готова за действие.
Чудовището и Тави се нахвърлиха един срещу друг едновременно.
Сабя против нокти и жило. Сила против сила, без никаква магия. Честен двубой. Честен?