"Трябва да издържа. Трябва. Да издебна тварта и да я убия пак... на гърлото на изчадието още личи засъхналата кръв от раната... Ето, сега!"
За неин ужас смъртното вцепенение на изрода трая не повече от секунда. Нов сблъсък.
Честен двубой?
Това бе великолепна атака. Първи легион, всичко което бе останало от армията от трийсет хиляди меча, маршируваше, сякаш бе на парад, действаше като на показни учения. Императорът вървеше в първата редица на дяснофланговата манипула. Беше захвърлил наметалото си и само гербът на гърдите му издаваше, че не е обикновен войник, Фесис го следваше като сянка, готов всеки момент да хукне да бяга, ако владетелят нареди да го екзекутират за неподчинение на заповедта... за да се върне отново.
Все пак момичето Дану бе под сигурната защита на Волните, а мястото му като маг, дори и недоучил, беше там, където Съдбата избираше по кой път да поеме.
Фесис почти четеше мислите на Императора, който вървеше в крак с войниците си:
"Тя е права. Нещо все още удържа Силата на Разрушението. И ако двамата Братя не се кръстосат в смъртен бой...може би невидимият бент ще издържи... светът ще оцелее... Сеамни е права. Напред!"
Първи легион маршируваше като жертвено агне към олтара.
Противникът насреща бе образувал общ строй от две, рязко различаващи се крила.
Легионерите нападнаха джуджетата и Дану, без да се щадят. И кипналото продължение на боя замръзна в равновесна точка.
Хората и нехората се биеха с равни сили.
В Първи легион нямаше случайни люде. В него не попадаха такива, които трепваха, бягаха или отстъпваха. В Първи легион служеха майстори ратници, юначаги, които умееха при насрещен сблъсък с голи ръце да прихванат вражеско копие и да го изтръгнат заедно с воина от чуждия строй. В Първи легион никой не се огъваше пред страшния хирд, посрещаше убийствените стрели на Дану без страх. В Първи легион мечоносците с един замах чупеха тежките джуджешки щитове, пукаха брони, цепеха шлемове, отхвърляха насочени напред яростни остриета на секири като вейки по пътя си. Стрелците три пъти поред улучваха тесните процепи на сглобките в доспехите и разреждаха редиците на противника с арбалетите си четвърти път от упор. И въпреки магията на Дървения и Диамантения меч воините на Истинния лес и бранниците на Каменния престол почнаха да дават жертви. Там, където фалангите се бяха вклинили една в друга, вреше кървава пяна, която щедро разпръскваше неподвижни зловещи капки -упокоени навеки тела на бойци в пещерно желязо и вълшебни сребристи ризници.
Но и човешката доблест достигна предела на силите си -противостоящото им чародейство бе достатъчно, за да ги спре.
Хирдът и строя на Дану също спряха - джуджешките фаланги забуксуваха на място като впрегнати волове, изведнъж опрели рога в скала, а горските воини се озоваха в обръч от имперски щитове.
Биещите се мълчаха, над полето трещеше желязо, в шума на което заглъхваха сподавените стонове на умиращите.
Първи легион се топеше като буца лед върху нагорещен мангал. Болтовете от арбалетите все по-рядко и по-рядко намираха прорезите на джуджешките шлемове, не улучваха дори откритите лица на Дану. Завъртян в привична дъга меч внезапно натежаваше и кълчеше китката, щитовете се отплесваха, дори едва-едва плъзнал се по доспехите на имперските легионери удар със секира отнасяше ръка или глава, копията на Каменния престол също не пропускаха...
Десният фланг на легиона се сражаваше с хирда. Императорът предприе отчаян опит да си пробие път към светинята на джуджетата. Манипулата гинеше, гинеха верните Волни, Фесис едва успяваше да опази себе си и владетеля - нищо повече.
Отчаят центурион на левия фланг, без да знае какво прави неговият върховен командир, също се помъчи да завладее Имелсторн. Манипулата му изгоря в пещта на схватката като шепа шума в буен огън.
Сблъскалите се чело в чело армии заскърцаха. Първи легион почна бавно да отстъпва - противникът просто го изтласкваше назад. Легионерите падаха по дузини всяка минута.
"Изчакайте! Изчакайте!" - кънтеше в главата на Императора отчаяната молба на Сеамни.
Той беше разбрал какво иска тя. Трябваше малка отсрочка.
Може би сбъдването на пророчествата трябваше да се състои в някакъв определен момент. И ако закъснееха - бентът щеше да издържи.
Дали не бе минало твърде много време? Защото легионът загиваше! Всички щяха да умрат, до един! В името на какво? Не се ли самозалъгваше Яснозрящата?!
- Тръбач! Отстъпление!
Трясък на десетки копия - манипулите отскочиха от противника на разстояние едно копие и продължиха заднешком, плюейки малкото им останали сулици и редки арбалетни стрели.