Джуджетата и Дану спряха. Хуманусите отстъпваха.
Подземните и горските воини нямаха желание да преследват вековния си враг. Имаха договор - най-сетне да се разнищят още по-стара вражда, най-сетне окончателно да си изяснят кой е по-силен - Драгнир или Имелсторн.
Двата понамалели отряда се раздалечиха и застанаха лице в лице.
Остатъците на Първи легион ги гледаха, войниците вече бяха в гората.
- Къде е Фесис, центурион?
- Служа на Империята... видях господина втори легат да пада, повелителю. Зарови се в снега... Май джуджетата го намушкаха с копие.
Владетелят стисна зъби. Втренчи се в джуджетата и Дану, за които сякаш не съществуваше никой друг, освен турнирът на техните Мечове.
"Направихме всичко, каквото можахме, Сеамни - мислено рече Императорът. - Не мога да заповядам на хората си да умрат до един на това поле!"
Каза го наум - и трепна, зашото чу в главата си:
"Те така и така ще умрат... съвсем скоро..." Императорът се обърна рязко към капитана на волните:
- Момичето...
- В несвяст е, господарю. Почти изпълнихме заповедта ви -ще живее... но само ако до един час я види истински лечител.
"Не за дълго... не за дълго, мили. Исках... исках да ти дам име..." - изшумоля като падащ есенен лист гласът й.
Императорът потръпна, понечи да хукне към носилката, където лежеше Сеамни. Нещо го накара да спре и да се обърне към бойното поле.
Диамантеният и Дървеният меч се кръстосаха в удар.
Този път вече се биеха, не сключваха договор.
Звукът от сблъсъка проникна до корените на земята.
Пророчествата продължаваха да се сбъдват.
Сабята на Тави клюмна, върхът заора стъпканите по време на двубоя мъртви кости. Чудовището разпери широко черните си криле, уродливата муцуна се ухили с алената си паст. Гробницата закънтя като камбана - от зловещ победоносен смях.
Отчаянието на девойката-воин премина в последен изблик на ярост, сабята отново литна нагоре... В следващия миг Тави пищеше от ужас.
От пода, от стените, от тавана течеше белезникава мъгла.
Беше отвратително мазна, лъхаше на зловонна топлина като от леш... Тази мъгла бе жива - първожива. Като онази търсена от алхимици субстанция, от която уж всичко било произлязло и сетне пак щяло да се върне в нея. Не... не бе точно това. Не беше Творящото начало, а Абсолютния разтворител на самото битие -другата мания на побъркали се в лабораториите си вълшебници.
Изглежда поне второто наистина съществуваше, а не бе плод на теоретични постулати и изследователско въображение. Тави пишеше.
Писъкът й секна само когато подземието внезапно изчезна и девойката заедно с Акциум се озоваха посред една безкрайна сива равнина с хоризонти на много животи път разстояние. Мъртъв вятър носеше смрад. Жалко светлосиво кръгче слънцето -срамежливо се мотаеше в долната част на схлупения небосклон като завряло се в ъгъла животинче.
- Тави! - Акциум се блещеше. - Какво напра...
Двамата все още стояха върху къс твърда обикновена земя, но само на десетина крачки пръстта се превръщаше в едно сиво Нищо - псевдоживо, псевдомърдащо. Допирът до него означаваше едно - пълно разпадане, повече смърт и от смъртта, при която плътта все пак остава в един непрекъснато раждащ свят.
Тук нищо повече не се раждаше.
- Какво стана. Тави?!
- Гадината! Убих я... а тя възкръсна тутакси! И почна да се смее...
Вълшебникът глухо изстена. По слепоочията му избиха капки
пот.
Тави с последни усилия си забрани да се разплаква.
- Какво значи това, учителю? - Отчаянието в гласа й я издаваше.
Той я погледна в очите и бавно отвърна:
- Тварите са намерили обходен път насам. Подготви се, ученичке. Днес ще ни е последният урок, скъпа. Тварите почват истински пробив. Ще хвърлят насам всичките си резерви. Тук ще стане много горещо... или много студено - зависи какво ще предпочетат...
- Страхувам се - мрачно изрече Евис, - че закъсняхме.
Кривите сгърчени пътеки на Междуреалноста отдавна бяха останали зад гърба им. Четиримата бойни магове и валкирията продължаваха през гънките на Всевсемира към онази реалност, откъдето се излъчваха вълни на агония, а тъканта на пространството бе разкъсана и през пробива нахлуваше чуждата груба Сила. На пръв поглед Силата бе подобна на Хаоса... ала даже начинаещ вълшебник знаеше каква е разликата между Хаоса и Небитието, между разбърканото нещо и абсолютното Нищо.
- Вижте там, вижте - извика Райна.