- Действайте, владика! Ние ще ги задържим! Евис, Егмонт, Мелвил, Райна - пръстен!
Те се хванаха за ръце... Евис бе прехапала устни от напрежение, Егмонт бе пребледнял, По слепоочията на Мелвил се появиха бели кичури. Самата Клара се задъхваше...
Изригна обръч синкаво сияние, който се разшири и отново помете настъпващите гадини.
А сивите небеса - схлупени като плесенясал таван на сиромашки коптор - изведнъж придобиха дълбочина и просветляха. Исполински човешки лик надзърна отгоре и бавно обходи с взор обречения свят.
- ВРЕМЕ Е.
- Не! - побеснял викна старият маг. - Ти няма да надвиеш! Ние ще издържим!
- НИКОЙ НЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИ СРЕЩУ СЪДБАТА. ПРОРОЧЕСТВАТА СЕ СБЪДВАТ.
От беззвучните Слова, падащи от висините върху изгорените при сражението пространства, се разля дълбока, бездънна скръб. Тъгата като планина затрупа всичко наоколо. Евис изхлипа. Даже Клара, която успя да стисне волята си в юмрук, почувства тъпа болка в сърцето, сякаш току-що някой близък си бе отишъл без време...
Сивата пелена отново покри и схлупи небето.
Синкавият огнен пръстен се изгуби в далечината, угасна. Изпепелената равнина бе пуста - нови твари не се появяваха. Подходящ миг!
Акциум стоеше неподвижно, вирнал брадичка, с подбелени очи и протегнати напред и настрани ръце. Клара не издържа:
- Побързайте, владика! Отсечете им мостовете за насам! фигурата на мага излъчваше мъчително усилие.
- Прекалено бързаш, Клара Хюмел, боен маг от Долината! - чу се нечий друг глас.
Козокракият парламентьор изникна направо от нищото, уродливото му тяло се сгъсти като пара от въздуха. Изродът говореше спокойно, без капка злорадство.
- Прекалено. Бързането означава поражение. Ти и твоите приятели загубихте. Между нас, Създателите на Пътя, и Долината няма война. Вашите съплеменници постъпиха мъдро и благоразумно, те отстъпиха. Не искам да нарушавам договора.
Вървете си и вие.
"Как ли е оцелял в тази битка?" - помисли си Клара и изфуча към козокракия:
- Чупка! Този свят няма да ви го дадем.
- И ще рискуваш да бъдеш прокудена от своите, когато се върнеш в Долината, ако изобщо се върнеш?
- Не е твоя работа каква е моята съдба.
Козокракият сви равнодушно рамене и се обърна към стария магьосник:
- Ами ти, вълшебнико, който се мислиш за спасител на светове? Известно ли ти е, че всяко твое заклинание само приближава края на тази реалност?
Магът пребледня.
- Знам, Враже. И знам какво следва да сторя.
- Хубаво. Радвам се, че си даваш сметка... А ти, девойче? -Козокракият гледаше Тави. - Ти, която извърши Последния грях, какво ще...
Отговорът дойде преди да е довършил. Отговор от проблеснала стомана. Девойката атакува стремително, към нея се присъедини Райна, а сетне и ръцете на Клара сами посегнаха към гърлото на изрода.
Очите на козокракия се изцъклиха, ноктестите му пръсти се вкопчиха в пронизалите го оръжия... и омекнаха.
Трите жени гнусливо изтърсиха трупа от остриетата на мечовете си.
- Пригответе се, приятели - полугласно рече старият маг. -Сега ще стане още по-зле.
- Смаризиха се! - Силвия сръга спътника си с лакът в ребрата.
- Време е, Кицум! Хайде.
Пред неподвижно застиналите строеве на джуджетата и Дану се разиграваше ритуален танц - предвестникът на непоправимото. Пазителите-носители на Мечовете се дуелираха и макар това да бе само символично, Братята вече се удряха сериозно. Невидимите потоци сила се стягаха в злокобни страховити бързеи и се усукваха, трошейки небето. Още някакви Сили напираха да се освободят от
черните си окови - щяха да го сторят всеки миг. Двете чудовища описваха плавни кръгове като лешояди. На хоризонта се трупаха облаци скакалци - също замръзнали в очакване обредът да приключи. Каменният престол и Истинният лес не бързаха. Забравени демони излизаха на повърхността, пробудени от древни заклинания. Те знаеха, че часовете им са преброени. Но се подчиняваха на неизбежното.
Кицум не помръдна.
- Хайде! - Силвия го задърпа за ръкава, но клоунът се опъна замърмори:
- Краят иде... Свършекът на Света. .. Спасителят.. . Виждам го...
Момичето подскочи и с все сила шамароса възрастния мъж, наемник от Сивото братство. Главата на Кицум се отметна настрани.
Той се ококори към невръстната магьосница.
- Спасителят идва - изхленчи жално.
Силвия пресметливо и хладно го зашлеви втори път.
- Добре де, идва. Ако се справим, може и да не пристигне. Времето на третия Звяр още не е настъпило, старче. После ще се измъкнем по заклинанието... Идваш ли?